ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1047
С., 23 септември 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2058 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Г. С. срещу решение от 14.1.2015 г, постановено по гр.дело № 8607/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Б” състав, с което е потвърдено решение № II-58-127/7.5.2014 г по гр.дело № 8729/14 г по описа на Софийски районен съд, ГО, 58 състав.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон- нормата на чл.333 от КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.В. Б..Подържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се, че въпросите „ кой е релевантния момент за преценка спазена ли е предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ и длъжен ли е работодателя да изиска от подлежащия на уволнение служител информация относно неговото здравословно състояние” са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в следните решения : решение № 191 от 25.4.12 г по гр.дело № 606/11 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО, решение № 72 от 5.2.2010 г по гр.дело № 2356/2008 г на ГК, Четвърто ГО на ВКС, решение № 873 от 18.1.2011 г по гр.дело № 1757/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 83 от 11.4.11 г по гр.дело № 1784/2009 г на Четвърто ГО, решение № 424 от 26.5.2010 г по гр.дело № 1644/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение № 534/11.6.2010 г по гр.дело № 417/09 г на Четвърто ГО, решение № 360 от 30.4.2010 г по гр.дело № 30/2009 г на Трето ГО и определения, постановени по реда на чл.288 от ГПК № 385 от 29.3.11 г по гр.дело № 1594/10 г на ВКС, Трето ГО, определение № 158 от 4.3.2009 г по гр.дело № 5163/2008 г на ВКС, Второ ГО.
За да постанови обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че М. Н. Д. е изпълнявал при ответника [фирма] [населено място] длъжността „кредитен специалист банков клон” в клон „С. Д.” по безсрочно трудово правоотношение. Със заповед № 3-9150-500/15.11.2013 г на изпълнителните директори и членове на управителния съвет е утвърдено ново длъжностно разписание на структурното звено, в което е работил ищеца, в сила от 20.11.2013 г, видно от което щатната бройка на заеманата от него длъжност „кредитен специалист банков клон” е премахната.На 19.11.2013 г на ищеца е връчено предизвестие, а на 19.12.13 г е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, считано от 20.12.13 г, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращение в щата.От правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.333 ал.7 от КТ предварителната закрила при уволнение се отнася към деня на връчване на заповедта за уволнение, респ. към момента на отправяне на предизвестието.Това означава, че с връчване на предизвестието промяната в правната сфера на работника/служителя, последващото издаване на заповед има само констативен характер.
С решение № 492/17.6.2010 по гр.дело № 477/10 г на Четвърто ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна практика, според което закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5/1987 г за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта /предизвестието/ за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата.Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила.Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.Приетото, че предварителната закрила има обективен характер означава, че с такава се ползва работник или служител, който действително е боледувал от болест, попадаща в приложното поле на Наредбата към деня на уволнението и само в този случай би имало правно значение дали работодателят е изискал от него предварителна информация, съответно е изпълнил особените изисквания на закона.Прието е, че в хода на процеса ищецът не е ангажирал доказателства за това, че към момента на връчване на предизвестието същият е страдал от посочено в Наредбата заболяване, поради което неизпълнението на задължението на работодателя да спази закрилата по чл.333 от КТ не обосновава незаконност на уволнението.
В разглеждания случай ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил, че към релевантния за правото момент е страдал от заболяването „исхемична болест на сърцето.”В подкрепа на твърдението си, че страда от такова заболяване Д. е представил рецептурна книжка, видно от която на 26.11.2013 г,т.е. след връчване на писменото предизвестие за първи път му е предписано съответно за заболяването лекарство.Доказателства /епикриза, лична амбулаторна карта, издадена от личния лекар, амбулаторни листове или съдебно-медицинска експертиза/ за съществуване на такова заболяване в предходен момент не са ангажирани от ищцовата страна.Поради това доводът на касатора за приложение императива на чл.333 от КТ не може да бъде споделен.Представените с изложението решения са неотносими към конкретната фактическа обстановка, установена по настоящия правен спор, тъй като касаят хипотези, при които в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението ищцовата страна е ангажирала категорични доказателства за това, че към момента на уволнението служителят е страдал от посочено в наредбата заболяване.Настоящият случай не е такъв.Поради това не следва да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касатора дължи на ответника направените от ответника разноски в настоящото производство в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение от 14.1.2015 г, постановено по гр.дело № 8607/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Б” състав.
ОСЪЖДА М. Н. Д. да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за настоящото производство в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.