О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
София, 7.08. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти август, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.738 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. С., Л. Р. Л. С. и К. П. Р., подадена от пълномощника им – адв. К срещу въззивно решение № 215 от 9.01.2009 год. по гр.д. № 41/2008 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 16.10.2007 г. по гр.д. № 4275/2003 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Д. за н. с. контрол искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и лихви за забава както следва: на Л. К. С. 384 192 лв. направени разходи, 391 500 лв. пропуснати ползи и 549 464 лв. лихва за забава; на Л. Р. Л. С. 128 064 лв. направени разходи, 55 928 лв. пропуснати ползи и 130 419 лв. лихви за забава и на К. П. Р. 75 000 лв. пропуснати ползи и 41 574 лв. лихви за забава, заедно със законната лихва от предявяване на исковете и са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи на основание чл.1 ЗОДОВ за сумата 413 201 лв., представляваща разликата над 521 999 лв. до 935 000 лв.общо за тримата, за която разлика е допуснато увеличение на иска пред въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, Софийски апелативен съд е приел, че претендираните от жалбоподателите- ищци вреди са вреди на търговец, при извършване на търговската му дейност, които не могат да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ, тъй като търговецът няма право на иск по реда на предвидената специална отговорност, с оглед разпоредбата на чл.1 ЗОДОВ в ред. към момента на предявяване на иска-3.12.2003 г. Този извод е обосновал с т.1 на ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, че държавата отговаря за вреди причинени на граждани от незаконните актове, действия и бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищците твърдят, че вредите са причинени от два нищожни акта на ДНСК. С първия акт е спряно ползването на строежа, изпълнен от “Б” АД за преустройство на наетия от “Т” АД имот в бинго зала, а с втория е отменено издадено разрешение за ползване на строежа. Двата акта са приети от съда за нищожни, като издадени от некомпетентен орган. По претенцията за обезщетение за вреди, определени като извършени разходи съдът е приел исковете за неоснователни, тъй като претендираните разходи не са направени от тях. Ищците са поддържали, че вредите са претърпени от тях като акционери на “Б” АД, а направените разходи са от дружеството, поради което ищците в качеството им на акционери не са обеднели с тези суми. Претенциите за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени от акционерите дивиденти при разпределяне на печалбата на акционерното дружество са отхвърлени, като на първо място съдът е приел, че ищците не са представили надлежни доказателства установяващи акционерното им участие в дружеството, и на второ място, че ако има пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена печалба от бинго залата, тези вреди отново са настъпили в патримониума на дружеството, не на неговите акционери. Евентуалното неполучаване на дивиденти от страна на акционерите не е пряка и непосредствена последица от незаконния акт, каквото е изискването на чл.4 ЗОДОВ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поддържат, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, а именно активно материалноправно легитимирани ли са ищците за предявят иск по чл.1 ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/ в качеството им на физически лица -акционери в “Б” АД.
Поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с даденото в т.1 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС разрешение, при действието на чл.1 ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/, в редакцията преди изменението на същия закон с § 9 от ПЗР на Д. процесуалния кодекс /ДВ, бр.105 /2005 г., в сила от 1.01.2006 г./, с който в чл.1 беше добавено и “юридически лица”. Със законодателната промяна разрешението в ТР №3/2005 г. по отношение на юридическите лица е неприложимо за случаите, при които правото на обезщетение е възникнало след 1.06.2006 г. Изменението на нормата на чл.1, ал.1 ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/ има действие за правоотношения, възникнали след 1.06. 2006 г., а не и към заварените към тази дата правоотношения. В случая исковете са предявени на 3.12.2003 г., когато съобразно действащата редакция на ЗОДВПГ/към този момент/ не е било допустимо юридически лица да претендират обезщетение за вреди по този ред. С оглед данните по делото и изложените в исковата молба факти, че вредите са причинени от два нищожни акта на ДНСК, с които е забранено дружеството да ползва на имота за бинго зала и е отменено издаденото разрешение за ползване на строежа, то ако са претърпени вреди, изразяващи се в претърпяни загуби, то тези вредите не произтичат директно за акционерите, а за дружеството който е самостоятелен субект на правото независим от акционерите. Относно претенциите за пропуснати ползи, изразяващи се неполучен дивидент поради пропусната печалба на дружеството, в съответствие с трайната практика въззивният съд е приел, че обезщетение се присъжда само за доказани вреди пряка и непосредствена последица от увреждането. Съобразена в този смисъл е практиката, че обезщетение за пропуснати ползи се присъжда само за пропусната сигурна облага, а не за опосредена такава. Даденото от съда разрешение е съобразено с трайната и безпротиворечива съдебна практика, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от увреждането , поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 215 от 9.01.2009 год. по гр.д. № 41/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :