ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1047
София, 13 август 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 756 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 15.01.2009 г. по гр.д. № 1228/2008, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд от 26.02.2008 г. по гр.д. № 1484/2007, като са уважени предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Република България, която го протестира в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта да бъде установявано със свидетелски показания на закупуването на стари автомобили и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда при определяне на тежестта на увреждането, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата В. В. Т., представляван от адв. Ж от САК, я оспорва, като счита че, първият въпрос няма значение за крайното решение по делото, тъй като са иззети авточасти, които не са върнати и имуществените вреди са тяхната равностойност, а вторият въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като съдът е отчел обстоятелството, че не той е бил задържан под стража, но е отчел другите изтърпени мерки на процесуална принуда, както и последиците от начина на разгласяване на случая в медиите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационният протест е подаден в срок, редовен е и е допустим.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е работил самостоятелно като автомонтьор. Поправял е автомобили, като е купувал употребявани части. Задържан е на 05.01.2001 г. за 24 часа, като кадри с неговия лик са разпространени в електронните медии и е разпространена информация, че е задържана престъпна група за разфасоване на автомобили. При извършените огледи са иззети части от автомобили и инструменти, след което му е повдигнато неоснователно обвинение, което е поддържано до 20.12.2007 г., когато той е оправдан. Наложената мярка за неотклонение е била парична гаранция, а делото е връщано многократно от прокурора и три пъти от съда за допълнително разследване. След задържането му ищецът е бил безработен, защото нямал клиенти и условия за работа. За претърпените неимуществени вреди му е присъдено обезщетение в размер на 4.000 лева, а за имуществените 2.551,26 лева – равностойността на иззетите и невърнати части и инструменти.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос не обуславя съдържанието на въззивното решение. Разследващите органи са длъжни да върнат на обвиняемия всичко иззето, независимо от това кой е негов собственик. Те могат да откажат връщане на някоя вещ, ако е установено, че тя е предадена на пострадал от престъплението или ако съдът е постановил отнемането й. Повдигнатият материалноправен въпрос обуславя съдържанието на въззивното решение, но не се разрешава се противоречиво от съдилищата. По него има установена съдебна практика, че формата, интензитета и продължителността на упражнената процесуална принуда има значение за тежестта на увреждането, но значение имат и други обстоятелства, сред които е разгласяването на информация, съответствието й с обективните факти и начинът, по който тя е поднесена.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 15.01.2009 г. по гр.д. № 1228/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.