О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1048,
гр.София , 10.11.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1004/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Община “Б.” е подала касационна жалба срещу решение № 111 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 20101200500052 от 2008 г. на Благоевградския окръжен съд , с което е отменено решение № 6946 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 1275 от 2007 г. на Благоевградския районен съд и е отхвърлен иска за ревандикация на Общината срещу [фирма], [населено място] за имот пл. № 56, У. І, кв.3, находящ в м. “С.” в землището на [населено място] , община “Б.” с площ от 15 183 кв.м. Прави оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение касаторът е направил искане за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставен е въпроса за приложението на разграничителния критерий на § 7 от ПЗР на ЗМСМА , който е преповторен в Закона за общинската собственост, както и на въпроса за различие в собствеността на сградите и мястото.
Ответника [фирма] – [населено място] е депозирал писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване на решението.
Подадена е частна касационна жалба от [фирма] – [населено място] срещу решение № 111 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 20101200500052 от 2008 г. на Благоевградския окръжен съд в частта за постановеното определение № 1037 от 8.6.2010 г. , с което е допълнено решението за разноските със сумата 1 336,50 лв. и молбата е отхвърлена за сумата над 1 336,50 лв. до 2 353,50 лв. Счита, че определението е необосновано.
Към частната жалба е представено изложение , в което при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е поискано допускане на касационно обжалване на определението по въпроса дължи ли се юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите- първа и въззивна.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Община “Б.” НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Не следва до касационно обжалване и атакуваното с частната жалба на [фирма] – [населено място] определение.
Благоевградския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Община “Б.” срещу [фирма], [населено място] за имот пл. № 56, У. І, кв.3, находящ в м. “С.” в землището на [населено място] , община “Б.” с площ от 15 183 кв.м. защото е намерил, че ответника е придобил имота както следва: С протокол от 10.02.1987 г. на Комисията по чл.12 от Правилника на приложение на Закона за горите , който е утвърден от Председателя на ИК на ОбНС , [населено място] и със Заповед № 499 от 30.05.1988 г. на А. “Горско стопанство и горска промишленост” са изключени 99 дка земя от Горския фонд в м. “С.” и са предадени на ОбНС, [населено място] за изграждане на зона за отдих чрез заплащане на със средства на Общинския народен съвет . Съставен е акт за частна общинска собственост № 4 от 5.02.1997 г. Този акт обаче няма конститутивно значение.
С. за висше образование към Министерство на народната просвета с писмо № 16 от 14.10.1985 г. е поискал от ОбНС “Б.” да бъде издадена строителна линия , ниво и разрешение за строителство на обект “Планинска учебно възстановителна база “Бодрост” и ски влек “Бодрост” като строителството се извърши чрез възлагане на Б.”Б.”. Издадено е разрешение за строеж № 216 от 11.10.1985 г. и протокол № 131 от 21.10.1985 г. за определяне на строителна линия. Имота е бил отразен в сметки “ 203” и “201” в счетоводството на [фирма] като земята е в размер на 10 дка , а сградите са записани от 1955 г. Този имот е включен в капитала на преобразуваното дружество [фирма]. В тяхна полза е съставен и констативен н.а. № 150, т.ІІІ, рег. № 938, н.д. № 519 от 2003 г. С протокол от 29.11.1988 г. Об. НС ”Б.” е предал имота на бюджетната структура “ У. лагери и групи общини”. Въззивният съд подробно е разгледал преминаването на звеното “У. л. и г. о.” към различни държавни органи. Съобразил се е с разпоредбата на чл.10 , ал.4 от ППЗПН съобразно която “ обслужващите звена “ , каквото представлява и този център за ученически отдих са на бюджетна издръжка . В чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета е посочено ,че “държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието, младежта и науката или чрез други министерства и ведомства. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост”. В нея не се прави разграничението на терен и сгради.Тази разпоредба се явява специална по отношение на чл.6 от Закона за общинската собственост. Въззивният съд много подробно е разгледал въвъведеното възражение от общината за конкуренцията на права и е стигнал до извода, че ответника е собственик на имота, който се споделя и от настоящия състав. Представеното решение № 262 от 24.03.2009 г. по гр.д. № 313 от 2008 г. на ВКС, І г.о. касае подобен имот , който обаче има местно , а не национално значение. Другото представено решение има различен спорен предмет от поставеният по настоящето дело.
Не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради което и не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Не следва да се допусне касационно обжалване и на атакуваното определение за изменение на решението в частта за разноските . Въведените основания за допускане на касационна проверка са неоснователни и с оглед на разпоредбата на чл.81 ГПК съобразно която съдът с постановяването на съдебният акт в съответната инстанция се произнася и по искането за разноски само за тази инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 111 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 20101200500052 от 2008 г. на Благоевградския окръжен съд .
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 111 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 20101200500052 от 2008 г. на Благоевградския окръжен съд и в частта на постановеното определение № 1037 от 8.6.2010 г. , с което е допълнено решението в частта за разноските само за сумата 1 336,50 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: