5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1048
С., 10.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3594/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. И. и по касационна жалба на С. Н. П. чл. пълномощник адв. Й. Г. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1741 от 14.08.2014г. по в. гр. дело № 1729/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 8715 от 27.12.2013г. по гр. дело № 5677/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 74 ЗЗД за сумата 5 101,72 лв., разлика между уважената част от 2 523,02лв. до пълния размер от 7 627,74лв. и С. Н. П. е осъден да заплати на М. В. И. на основание чл. 74 ЗЗД, още 5 101,72 лв. към присъдените 2 523,02 лв., или общо 7 627,74лв., заплатен задатък по предварителен договор от 08.09.2006г., ведно със законна лихва считано от 23.12.2008г. до изплащане на задължението.
Съдът потвърдил решението в частта, с която искът по чл. 74 ЗЗД е уважен за сумата 700 лв. и отхвърлен за горницата до предявения размер 7596,40лв. и искът е отхвърлен за сумата 244,48 лв., платена по договор за намерение; в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 127 ЗЗД за сумата 50 826,12лв. и сумата 391,17лв. и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху горните суми.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката М. В. И. поддържа, че въззивният съд е постановил решението си без да изложи мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения и по събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията в жалбата. Поставят се въпроси за задължението на солидарния длъжник за платеното за погасяване на дълга от друг солидарен длъжник, като негова припадаща се част от солидарното задължение при условие, че то е изплатено на ипотечния заемодател в пълен или почти пълен размер от жалбоподателката, както и необходимо ли е да се изчака изплащането на цялото задължение по договора за ипотечен кредит, след като плащането е прекратено, поради липса на средства у жалбоподателката и вземането е станало изискуемо, ипотекираният имот е изнесен на публична продан и заемодателят е изцяло или почни изцяло удовлетворен, респ. необходимо ли е жалбоподателката да изплати цялото задължение, за да възникне регресното и право на иск срещу солидарния съдлъжник – ответник по иска. Жалбоподателката представя съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят С. Н. П. поставя правните въпроси – след като пълномощникът е подписал предварителния договор, по който е платено капаро и в нотариалния акт няма запис, че част от сумата е платена в брой, а е записано че цялата сума е платена с банков кредит преведен по сметка на продавачите, може ли да се приеме, че пълномощникът с лични средства е заплатил капарото и че тези средства са дължими; след като в предварителния договор е записано дължимо капаро 7300 евро, вносими от две лица, а по документи за плащане се установява, че от пълномощника е заплатена сума от 4 690 евро, допустимо ли е съдът да приеме, че пълномощникът е изплатил цялата сума капаро по предварителния договор; неправилното посочване на продажната цена в съдебното решение, която се обсъжда от съда при формирано вътрешно убеждение, че се касае за симулативна сделка, съставлява ли порок и доколко това обстоятелство следва да даде отражение върху заключението на съда досежно характера на сделката и нейния порок. Въпросите са поставени с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор всяка страна оспорва на другата страна наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл.74 ЗЗД и по чл. 127 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на М. В. И..
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото, субсумирал е приетите за установени факти под приложимата правна норма, изложил е собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, отговорено е на доводите и възраженията направени от страните, разпоредбата на чл. 272 ГПК е приложена само по отношение на тази част от решението на първоинстанциония съд, което е потвърдено поради съвпадение на фактическите и правни изводи, като правната норма не е приложена механично, а мотивирано. Представената съдебна практика на Върховния касационен съд по поставения правен въпрос е в този смисъл и съдът не се е отклонил.
Относно материалноправния въпрос – необходимо ли е жалбоподателката да изплати цялото задължение, за да възникне регресното и право на иск срещу солидарния съдлъжник – ответник по иска (въпросите в останалата част не са обсъждани с обжалваното решение и се явяват извън приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване).
По поставения въпрос с обжалваното решение съдът се е позовал на разпоредбата чл. 127, ал. 2, изр. 1, ЗЗД, според която всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Прието е, че частта на солидарния длъжник се преценява с оглед пълния размер на задължението, а не с оглед на частично изпълненото по него, затова искът би бил основателен, ако ищцата е установила, че изпълнението надхвърля нейната част от цялото задължение по договора за кредит.
Съдът е приел, че претенцията на ищцата за горницата над нейния дял е недоказана – договорът за кредит в размер на 300 000 евро е бил взет от страните по делото и трето неучастващо лице; доколкото в договора не е посочено, кой каква част от сумата ще ползва и каква част от нея трябва да възстанови е прието, че с договора е установена солидарна отговорност и след като не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, дяловите им са равни – чл. 127, ал. 1 ЗЗД; при разглеждане на делото е установено, че по договора са изплатени 135 944,56лв., от които ищцата е претендирала 50 826,12лв., което представлявало частта на ответника, т. е. ищцата не е доказала да е изпълнила своя дял от задължението, за да търси изпълнение повече от своята част. С решение не е прието, че за основателността на регресния иск солидарният длъжник следва да докаже изпълнение на цялото задължение по кредита, а само изпълнение, което е по-голямо по стойност от припадащата му се съобразно вътрешните отношения между съдлъжниците част, което означава, че преди това ищцата следва да е изпълнила своя дял от задължението. В този смисъл поставеният правен въпрос не обуславя правната воля на съда за отхвърлянето на иска и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложението за допускане на касационно обжалване на С. Н. П..
Чрез поставените правни въпроси жалбоподателят оспорва правилността на фактическите и правни изводи на съда за уважаване на исковете. Правилността на тези изводи не подлежат на преценка в производството по чл. 288 ГПК.
В трети въпрос жалбоподателят твърди, че при обсъждане продажната цена на имота посочена в договора за покупко -продажба, значително занижена от уговорената с предварителния договор, съдът бил формирал вътрешно убеждение за симулативност на сделката. Съображенията на съда са относно симулиране на цената посочена в окончателния договор по фискални съображения и са изложени по възражението на ответника-жалбоподател, че със сключването на окончателния договор, като цена на имота следва да се счита тази посочена в нотариалния акт, а не в предварителния договор, с оглед твърдението на ищцата, че имотът е закупен по цената посочена в предварителния договор. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения защо приема, че продажната цена в окончателния договор е симулирана и претенциите на ищцата изпълнила чуждо задължение, като е имала правен интерес да стори това, встъпвайки в правата на кредитора, следва да се преценяват съобразно плащанията извършени по предварителния договор и с оглед цена в този договор. Съдът не се е занимал с валидността на договора за покупко – продажба, която е извън предмета на делото и не е формирал вътрешно убеждение в тази посока.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване и по изложението на касатора – ответник.
С оглед изхода на делото, разноските за настоящето производство остават в тежест на страните, както са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1741 от 14.08.2014г. по в. гр. дело № 1729/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ