2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1048
ГР. София, 15.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3945/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Г. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №7351/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Е. К. с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД – за връщане на сумата от 4 000 евро, дадена като капаро по недействителен / сключен с измама/ предварителен договор за продажба на недвижими имоти, и с пр. осн. чл.86 от ЗЗД – за сумата от 2 220 лв., мораторна лихва върху посочената главница.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въпросите:1. допустимо ли е втората инстанция да постанови решение, без да е обсъден направен довод и без да прецени представени доказателства, които имат определящо значение за делото и 2.води ли отказът на съдилищата да допуснат искани от ищцата доказателства и доказателствени средства до постановяване на решение при непълнота на доказателства, са решени в противоречие с ППВС №7/65 г. и ППВС №1/85 г. Отговорът на тези въпроси, според касаторката, във всички случаи е от значение за точното прилагане на закона, като осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: в първия въпрос не е посочено конкретно кой довод на ищцата не е обсъден от въззивния съд и кои доказателства не са преценени. От съдържанието на жалбата личи, че вероятно въпросът визира наведените доводи за недействителност на предварителния договор, като сключен с измама на купувачката – ищца. От данните по делото е видно, че районният съд е разделил производството по исковата молба и тя е изпратена за разглеждане на ГС в частта по иска с пр. осн. чл.29 ЗЗД. В мотивите на въззивното решение е констатирано, че по този иск производството е прекратено с вл. в сила определение на състав на ГС. Това обуславя неоснователност на разгледаните по настоящото дело искове с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които се претендират последици от недействителността и унищожението на договора – връщане на даденото от купувачката капаро, ведно с лихвата за забава.
Исканите от ищцата като въззивник нови доказателства и доказателствени средства за събирането им – разпит на свидетели, не са допуснати от въззивния съд, поради забраната на чл.266, ал.1 ГПК. Касаторката не поставя въпрос във връзка с извода на ГС за предпоставките на тази забрана. Указанията в ППВС №1/85 г., на които се позовава във втория въпрос се отнасят до несъбрани поради пропуск на съда доказателства, а не до тези, които страната е пропуснала да посочи своевременно, в установените от действащия ГПК преклузивни срокове.
Не се установява противоречие на въззивното решение с посочената в изложението задължителна практика на ВС по поставените от касаторката въпроси, с което не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Застъпването на въпросите в задължителната практика на ВС и ВКС пък изключва наличие на осн. по чл.280, ал.1,т т.3 от ГПК, със специфичните му по цел и съдържание предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7351/13 г. от 20.02.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: