4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1048
София, 22.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 775 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Х. Г. Г., подадена чрез пълномощника му – адв. С.С. – ПАК против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1336 от 22.06. 2012 год., по гр.д. № 2048/2012 год., с което е потвърдено първоинстанционното определение на СГС от 24.04.2012 год., по т.д.№ 2521/2011 год. за оставяне без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за встъпването му като трето лице – помагач в процеса на страната ответниците [фирма] и „БГ П.” Г мх Б.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което се иска отмяната му.
Позовавайки се на установени с трайната съдебна практика хипотези, при които е налице правен интерес за трето лице- помагач да встъпи в съдебния процес, частният касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че доколкото разглежданият случай не попада в изрично посочените от закона хипотези, при които по изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото лице, каквито са уредената в чл.226, ал.3 ГПК, чл. 457, ал.4 ГПК, нито в хипотезата на чл.74, ал.3 ТЗ, то за последния отсъства изискеумия се за конституирането му правен интерес от исканото встъпване.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният жалбоподател поддържа, че разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос за интереса от встъпване на трето лице- помагач, извън изрично посочените от законодателя хипотези на чл. 226, ал.3 ГПК, чл.457, ал.4 ГПК, чл.74, ал.3 ТЗ или при наличие на възможност за упражняване на регресни права на подпомаганата страна спрямо третото лице, е от значение за точното прилагане на закона -чл.218 ГПК и за развитие на правото, тъй като разглеждането му ще допринесе за осъвременяване тълкуването на същия.
Едновременно с така въведения критерий за селекция се поддържа и селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като се твърди, че възприетото от въззивния съд разрешение на горепосочения процесуалноправен въпрос, свързан с правния интерес на третото лице- помагач да встъпи в процеса, извън изрично посочените от закона хипотези е в противоречие с практиката на ВКС.
Като израз на същата е посочено и приложено решение № 83/18. 07. 2011 год., по т.д.№ 747/2010 год. на І-во т.о. на ВКС.
Ответната по частната касационна жалба страна „БГ П.” Г., със седалище [населено място], Република А. по реда на чл.276, ал.1 ГПК е изразила становище, подкрепящо същата.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] в срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК е възразил срещу основателността на въведените от частния касатор оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението по чл.220 ГПК, във вр. с чл.218 ГПК, с което е отказано конституирането на трето лице-помагач подлежи на въззивно обжалване, но не и на касационен контрол.
Третото лице – помагач не е главна страна в процеса и искова претенция от него или срещу него може всякога да бъде предявена самостоятелно в отделно производство. Следователно това определение няма преграждащ развитието на исковия процес характер, както изрично е постановено и в т.5 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год., запазило задължителния си за съдилищата в страната характер и при действащия ГПК, поради аналогичната уредба на института с тази по отменения ГПК/ чл.174 и чл.176 ГПК/, поради което не попада в обсега на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Същото определение не е и от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на други производства.
Доколкото чрез производството по встъпване и привличане на подпомагаща страна, се цели единствено да бъде улеснена защитата на подпомаганата по предявения иск страна и да бъде обвързано третото лице – помагач с мотивите на решението по същия, без на последното да е предоставена самостоятелна правна защита в това вече висящо исково производство относно чуждото спорно право, то производство по встъпване, съответно по привличане на третото- лице помагач, има само съпътстващ процеса по главния иск характер.
От своя страна обстоятелството, че обжалваното определение не попада в категорията на тези, за които законодателят изрично е предвидил в чл. 274, ал.3 ГПК, че подлежат на касационен контрол обосновава правен извод, че с произнасянето на въззивния съд инстанционният контрол над постановения от СГС отказ за конституиране на трето лице – помагач в процеса е изчерпан и същият е влязъл в сила.
Затова и в полза на настоящия частен касатор не е възникнало процесуално потестативно публично правомощие на частна жалба, абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на Х. Г. Г., с вх.№ 6502/28.06.2012 год., против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1336 от 22.06. 2012 год., по гр.д. № 2048/2012 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 775/2012 год., по описа на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които на основание чл.7, ал.2 ГПК да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: