3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1048
С., 28.09. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 390 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. З. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК-С., против въззивно решение от 16.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4811 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение, с което като е потвърдено решението от 22.02.2010 г. по гр.д. № 5370/2009 г. на Софийския районен съд, 75 с-в, са отхвърлени предявените от Д. З. С. от [населено място], срещу [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 328, ал. 2 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца извършено със заповед № 1550 от 25.11.2008 г. на синдика на ответното дружество в несъстоятелност, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено проекти чугунодобивна дейност”, отдел „Проекти”, управление „Проучване, проектиране и изграждане” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с 225, ал. 1 КТ, за сумата 15 705,50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 28.11.2008 г. – 28.05.2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят Д. С. е посочил, че с обжалваното решение са решени правни въпроси от материално естество, които са от значение за изхода на спора, а именно – в кои случаи се прилага хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ, притежава ли синдикът на търговско дружество в несъстоятелност работодателска власт – да сключва и прекратява трудови договори във фаза на откриване на производство по несъстоятелност, приравнява ли се назначаването на синдика от съда със сключването на договор за управление по см. на чл. 328, ал. 2 КТ, както и може ли дадена длъжност да се определи като управленческа без наличие на длъжностна характеристика за нея, за които се твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище по жалбата и по основанията за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са неоснователни, тъй като в случая са налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – налице е договор за управление на предприятието, служителят е бил част от ръководството на предприятието, както и уволнението е извършено в срок до девет месеца след започване на изпълнението на договора за управление. Съдът е приел, че правомощията на назначения от съда синдик напълно съвпадат с тези на представляващия по договор за възлагане на управлението, като различен е само поръчващият – в единия случай е съвет на директорите, а в другия съдът по несъстоятелността, чиято воля замества тази на орган на дружеството.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция, с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – влиза ли в правомощията на синдика правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, който въпрос е обусловил изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 328, ал. 2 КТ и който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 262 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 1146/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., в което е прието, че синдикът на търговско дружество в несъстоятелност няма право да приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като той не може да бъде приравнен на управител по см. на този законов текст – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите правни въпроси не са основополагащи за изхода на делото, а са по съществото на спора, поради което по тях не следва да се допусне касационен контрол на въззивното решение. В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, релевирано от жалбоподателя.
Тъй като спорът е трудов, а касаторът е служител в ответното дружество, предвид разпоредбата на чл. 359 КТ същият не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 16.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4811 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: