O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1048
София, 18.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 820 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 12205/28.05.2011 година на Р. М. Ж. от [населено място] чрез адв.Д. Б.- АК П. срещу Решение Nо 561 / 15.04.2011 година по гр.д. Nо 355/2011 година на ОС-Пловдив по извършване на делбата и в частта по сметките.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по извършване на делбата на основание чл. 288 ал.2 ГПК / отм./ чрез възлагане в дял на неподеляемия жилищен имот в полза на съделителя С. Г. Ж. , както и в частта по сметките, разгледани по реда на чл. 286 ГПК/ отм./.
Поддържа се , че решението е изцяло неправилно, като постановено при непълнота на доказателствата , нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 , т. 2 и т.3 ГПК по материално-правния въпрос/ п. I/ може ли съсобственика при извършване на подобрения в общия имот да има качеството на владелец, длъжен ли е съда при възражение да изследва въпроса дали съсобственика е владелец или държател , като касаторката и защитата и считат , че произнесеното от въззивния съд решение противоречи на ПП ВС 6-74 година , както и на ТР 85/68 година на ОСГК на ВС и Решение Nо 2278 / 21.11.1969 година по гр.д. Nо 17398/69 год. на ВС- I отд.
Поддържа се / п.II/ , че по материално-правния въпрос какво е увеличена стойност на имот в следствие на подобрения, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- ППВС 6-74, Решение Nо 2348/30.09.1971 година по гр.д. Nо 1514/71 г. на ВКС- II отд. , Решение Nо 612 от 25.10.1995 година по гр.д. Nо 375/95 година на ВС I отд.
Основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа по въпроса : може ли да се приеме , че са налице подобрения и да се присъди заплащане стойността им без да се установи по делото увеличила ли се е стойността на имота , вследствие на тези подобрения ?”, като произнесен от въззивния съд в противоречие с ПП ВС 6-74, Решение от 08.05.2006 година по гр.д. Nо 19/2006 година на АС-Велико Търново, Решение Nо 1375 от 17.02.2009 година по гр.д. Nо 4656/2007 година на ВКС-IV отд. , Решение Nо 612/25.10.1995 година по гр.д. Nо 375/1995 година на ВС-I отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Г. Ж. чрез адв. Р. М.- АК П., с което се оспорват доводите на касаторката за допустимост на касационното обжалване по всеки пункт. Защитата счита , че не е налице нито едно от основанията за допустимост на касационното обжалване , тъй като липсва поставен материално-правен или процесуално-правен въпрос , който, имайки качеството на обуславящ изхода на спора , да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата , или да се произнася противоречиво , или да е от значение за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото, след като се релевират само нарушения на закона, които не са основания за допустимост на касационното обжалване. Претендират се разноски в размер на 1000 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото , характера на заявения иск – делба на апартамент [населено място], идеални части гараж и дворно място, с определена от съдебно-техническата експертиза пазарна оценка от 84 252 лв. и претенции по сметки , всяка от които над 5000 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че касационно обжалване НЕ МОЖЕ бъде допуснато , поради липса на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и/или 3 ГПК.
За да се извърши възлагането на неподеляем жилищен имот на основание чл. 288 ал.2 ГПК / отм./,решаващият съд е съобразил, че имотът е придобит по време на брака на страните-съделители в режим на съпружеска имуществена общност, което е прекратена поради развод , и упражняването на родителските права на ненавършилото към момента на приключване на устните състезания в първа инстанция пълнолетие родено от брака дете , е предоставено на бащата.
С изложението към касационната жалба не се извежда въпрос, касаещ противоречие при приложението на закона с задължителна или незадължителна съдебна практика по чл. 288 ал.2 ГПК / отм./, освен доводи за допуснати нарушения на процедурата по насрочване на делото за разглеждане в открито заседание в първа инстанция преди датата за навършване на пълнолетие на детето на страните , поради което и не може да се приеме , че въпреки обжалването на решението в тази част, са налице каквито и да е основания за допустимост на касационното обжалване досежно избрания способ по извършването на делбата.
Решението на въззивния съд се обжалва в частта , с която не е уважена претенцията на касатора Р. М. Ж. за извършени подобрения в имота- поставяне на блиндирана входна врата на жилището и извършени довършителни работи- шпакловка и боядисване на жилището .
Изведените от защитата на касатора въпроси – за качеството на съсобственика подобрител като владелец или държател, за необходимостта от съдът да изследва този въпроса, за съдържанието на израза „увеличена стойност на имота по см. на закона- чл. 72 ЗС и за възможността да се присъди заплащане тази стойност без да се установи увеличението , не могат да се считат за произнесени от въззивния съд с обжалваното решение в смисъл, противоречив на този по посочената задължителна съдебна практика : ПП ВС 6-74 година и ТР 85/68 година на ОСГК на ВС , или незадължителна такава по цитираните Решение Nо 2278 / 21.11.1969 година по гр.д. Nо 17398/69 год. на ВС- I отд., Решение Nо 2348/30.09.1971 година по гр.д. Nо 1514/71 г. на ВКС- II отд. , Решение Nо 612 от 25. 10. 1995 година по гр.д. Nо 375/95 година на ВС I отд.,Решение от 08.05.2006 година по гр.д. Nо 19/2006 година на АС-Велико Търново, Решение Nо 1375 от 17.02.2009 година по гр.д. Nо 4656/2007 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 612/25.10.1995 година по гр.д. Nо 375/1995 година на ВС-I отд.
Противоречивото разрешаване на посочен правен въпрос като основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , изисква, съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС- т.1 ,извеждането на правен въпрос от процесуално или материално-правно естество който е обусловил изхода на конкретния спор, като довода за допустимост на това основание следва да е обоснован с приложението на съдебна практика – решения , с които в сходни хипотези по приложението на една и съща правна норма, се постановени разрешени в противоположен смисъл.
Доколкото , видно от обжалваното решение , основният мотив на съд да отхвърли иска за подобрения е този , че същите не са доказани от гл.т. на кой и кога ги е извършил , то въпросите за качеството на подобрителя , за тяхната стойност и дали е налице увеличена стойност на имота , не могат да бъдат обуславящи изхода на делото, след като по тези въпроси няма произнасяне от страна на съда .
Поставените процесуално-правни въпроси: когато допусната експертиза не даде заключение за фактите , за който е допусната , може ли съдът да откаже събирането на ново доказателства- нова експертиза ?; може ли съдът да откаже събиране на доказателства по един приет за разглеждане иск и представлява ли това нарушение на чл. 127 ал.4 ГПК / отм./, на основните принципи на правото ?., не са изведени като произнесени в рамките на процеса на събиране на доказателства , а касаят виждането на защитата на касатора за несъобразено със закона процесуално поведение на съда при събиране на доказателствата т.е. по съществото си касае релевирани доводи за нарушения на процесуални правила в хода на процеса , които могат да бъдат коментирани от касационния съд само в производството по проверка законосъобразността на постановения от въззивния съд съдебен акт , но не и в рамките на производството по допустимост на самото касационно обжалване.
С пространственото изложение на касатора , повтарящи се – посочени в касационната жалба нарушения от процесуално-правено естество, се сочат и като противоречиво разрешевани от съдилищата въпроси. Конкретните нарушения на процесуалния или материално-правен закон по делото допуснати при и по повод постановяване на обжалвания съдебен акт могат да бъдат резрешени от състава на ВКС само във фазата на проверка законосъобразността на съдебния акт/ чл. 293 ГПК/ , но при условие , че налице някое от основанията на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване .Посочването на конкретни нарушения на закона от решаващия- въззивен съдебен състав не е основание за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора – недопускане на касационното обжалване и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК ответникът по касация С. Г. Ж. има право на направените за инстанцията разноски. При представения Договор за правна защита и съдействие Nо 18744 от 13.07.2011 година за заплатен в брой адвокатски хонорар, като приложение на писмената защита на адв. Р. М.- АК П. вх. Nо 16503/13.07.2011 година , с което е направено искането за присъждане на разноски, настоящият състав намира , че в полза на страната следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв./ хиляда лева/
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т. 2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх Nо 12205 / 28.05.2011 година заявена от Р. М. Ж. от [населено място] чрез адв.Д. Б.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 561 / 15.04.2011 година по гр.д. Nо 355/2011 година на ОС-Пловдив, с което по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм., е оставено в сила решението на първата инстанция по извършване на делбата на основание чл. 288 ал.2 ГПК / отм./ чрез възлагане в дял на неподеляем жилищен имот в полза на съделителя С. Г. Ж. , както и в частта по сметките, разгледани по реда на чл. 286 ГПК/ отм./.
Осъжда Р. М. Ж. с ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място] [улица]Nо 15 ет.1 ап. А6 да заплати на С. Г. Ж. с ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място] [улица]Nо 3 хотел”S.” стая 503 сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :