3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
гр.София, 12.10.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: В. РАЙЧЕВА
светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 733/ 2010г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.12.2009г. по гр.д.№ 697/ 2009г., с което В. ОС, е отхвърлил предявения от Б. Ц. А. иск срещу П. гимназия по коменообработване- с.Кунино и С. С. за сумата 13 578,69 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателката – Б. Ц. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 24.07.2009г. по гр.д.№53/2009г. на РС-Мездра, е отхвърлил предявения от Б. Ц. А. иск срещу П. гимназия по коменообработване- с.Кунино и С. С. за сумата 13 578,69 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката е работила в училището като “учител педагогически специалисти” и е преподавала по математика и физика, а за учебната 2003-2004г. е преназначена за лектор по същите специалности, от който длъжност й е прекратено трудовото правоотношение със Заповед №427-288/30.06.2004г., което уволнение е отменено с решение на Мездренски РС и жалбоподателката е възстановена на работа и е присъдено обезщетение на основание чл.225 КТ. След проведената успешно защита срещу незаконното уволнение жалбоподателката е предявила настоящия иск срещу училището и директора, като е поддържала, че вредите й произтичат от недопускането й на работа до 11.01.2008г., което е довело до лишаването й от доходи. По делото е изслушана експертиза, която е дала заключение, че за исковия период ищцата е получила от училището сумата 7762,15 лева и е с непрекъснати осигурителни права. Прието е за установено, че директорът и училището не са причинили на ищцата претендираните от нея вреди виновно и противоправно. Същата многократно е възстановявана на работа след постановени съдебни решения и след това й е прекратявано трудовото правоотношение отново, а не е налице недопускане до работа в резултат на противоправни действия на директора на училището. Последваща отмяна на заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение не сочи на такова поведение, което да обуславя отговорност по чл.49 ЗЗД.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно предпоставките, при наличие на които, работодателят може да носи отговорност по чл.49 ЗЗД за причинени вреди от недобросъвестно невъзстановяване на работник на работа след постановено съдебно решение, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 18.01.1993г. по гр.д.№1102/1992г. на ВС и решение от 02.06.1997г. по гр.д.№176/1997г. на ВС, в които е прието, че признаване на уволнението за незаконно и присъждане на обезщетение по чл.225 КТ не е пречка за търсене на отговорност по чл.49 ЗЗД, но при наличие на предпоставките за това-вина, противоправност и причинна връзка между деянието и увреждащия резултат.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС, приемайки, че е възможно работодателят да носи отговорност по реда на чл.49 ЗЗД за вреди от непозволено увреждане, като не е доказано настъпването на такива в конкретния случай. Жалбоподателката не посочва противоречива практика на съдилища по приложение на чл.49 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма, нито сочи да е налице противоречие с практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, които да съставляват основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Формиране по вътрешно убеждение на съда решение за липса на вреди, причинени виновно и противоправно от работодател на работник или служител, налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. Преценката на доказателствата въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от решение от 21.12.2009г. по гр.д.№ 697/ 2009г. на В. ОС, по жалба на Б. Ц. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: