4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1049
С., 15.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 2691/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Е. А. чрез пълномощник адв. С. Б. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 9 от 30.01.2014г. по в. гр. дело № 516/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.08.2013г. по гр. дело № 983/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на И. Е. А. против Е. И. Е. за отмяна на дарение по нотариален акт № 180, том І, рег. № 5757, дело № 142/30.11.2011 г. на Варненски нотариус рег. № 484 в НК с район на действие В. на апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 5 на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – липсата на правни изводи във въззивното съдебно решение приравлява ли се на липса на мотиви; такова решение нищожно ли е или неправилно; исковата молба за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД има ли характер на покана до ответника за даване на издръжка; към кой момент се установява нуждата от издръжка на дарителя по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД като поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответникът Е. И. Е. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставените правни въпроси са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, в подкрепа на което представя съдебна практика. Развити са съображения й по съществото на спора обосноваващи правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението се поддържа, че въззивното решение не съдържа правни изводи като поставя въпроса, какъв е порока на решението – нищожно или неправилно.
С въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд. В. съд се е възползвал от разпоредбата на чл. 272 ГПК даваща възможност, когато има съвпадение с фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, да препрати към мотивите на първоинстанционния съд и по този начин да ги направи свои. В този смисъл е съдебната практика на ВКС установена с решения по гр. дело № 1246/2009г., четвърто г. о. и гр. дело № 826/2009г., четвърто г. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК, с която мотивите на обжалваното въззивното решение не влизат в противоречие.
М. въпрос дали исковата молба за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД има характер на покана до ответника за даване на издръжка е включен в предмета на делото, но с оглед на приетото с обжалваното решение не е решаващ за изхода на делото. Съдът е приел твърдението на жалбоподателя, че е поискал издръжка от ответника двадесет дни след дарението на имота и към този момент е извършил преценка на нуждите на дарителя, т. е. искът не е отхвърлен поради липса на покана от страна на дарителя до надарения за престиране на издръжка, а поради липсата на установена нужда от издръжка на дарителя, след извършена преценка на неговото материално състояние. В този смисъл представените съдебни решения по гр. дело № 1203/2012 г. ВКС, четвърто г. о.; гр. дело № 263/2011 г. ВКС, четвърто г. о. не влизат в противоречие с решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса – към кой момент се установява нуждата от издръжка на дарителя по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
С обжалваното решение съдът е преценявал нуждата от издръжка на дарителя към момента на поканата за предоставянето й, така както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба.
Въвеждането (добавянето) на нов период от време след приключването на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция може да стане чрез изменение на иска по основание. В приложното поле на чл. 235, ал. 3 ГПК попадат само новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право такова, каквото е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск – съдебно решение по гр. дело № 681/2010т. ВКС, четвърто г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Приетото в обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. В. съд е преценявал нуждата на дарителя от издръжка към момента въведен с исковата молба в съответствие с предмета на делото.
Нуждата от издръжка по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай. Съдът взема предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуалните му потребности, социалната среда. В този смисъл не може да се прави аналогия, респ. да се търси противоречие между фактическите и правни изводи предмет на обжалваното решение и тези по представеното от жалбоподателя съдебна решение по гр. дело № 1302/2010г., ВКС, четвърто г. о.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство поискани с писмения отговор по представен договор за правна защита, списък по чл. 80 ГПК и доказателства за изплатен адвокатски хонорар в размер на 1700 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9 от 30.01.2014г. по в. гр. дело № 516/2013г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Е. А. да заплати на Е. И. Е. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1700 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ