В ИМЕТО НА НАРОДА
гражданско отделение, в закриiu
през две хиляди и дванадесета година, в състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 179 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Л., против въззивно решение № 529 от I0.ll.20ll г., постановено по в.гр.д. № 600/2011 г. на Врачанския окръжен съд, ГО, в частта му, с която е потвърдено решение № 507 от 23.06.2009 г. на Врачанския районен съд, постановено по гр.д. № 22011200% г., с която е прогласена нищожността на пълномощно с per. № 6540/03.07.2007 г., заверено от нотариус И. Л., с което П. М. П. е упълномощил А. П. М.; на пълномощно с per. № 4177/20.04.2007 г., заверено от нотариус И. Л., с което Д. Т. и В. А. са упълномощили А. М.; и е уважен искът на В. Т. А. – П., лично и като законен наследник на починалата в хода на процеса Д. Й. Т. за
прогласяване нищожността на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 70/2007 г., по силата на който Д. Й. Т. и В. Т. А.-П., действащи чрез пълномощника си А. П., са учредили в полза на [фирма] договорна ипотека върху собствения им недвижим имот в [населено място], поради липса на съгласие, ведно със законните последици. В останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от П. М. П. иск за прогласяване нищожността на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 70, т. I., per. № 3303, дело № 362/ 2007 г. на нотариус Р. С., въззивното решение като необжалвано е влязло в сила – чл. 296, т. 2 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателят е конкретизирал правните въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, както следва: следва ли при проверка на автентичността на оспорен подпис, съдът да приеме безусловно и да основе извода си само въз основа на заключението на съдебно-графическата експертиза, пренебрегвайки противоречието му с официални документи, приети като доказателства по делото и достатъчно ли е да се установи, че подписът в нотариално заверено пълномощно не е положен от упълномощителя, за да се приеме, че липсва съгласие за договора. Посочва, но не представя съдебна практика – решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК и определение по чл. 288 ГПК № 34 от 19.01.2009 г. по гр.д. № 3168/2008 г. на ВКС, III г.о. Представеното определение на ВКС по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед приетото разрешение в т. 1 на TP № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Представеното съдебно решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК съставлява задължителна съдебна практика и обоснована основанието за допускане на касационното обжаЬтване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба П. М. П. и Bnojja Т. А.-П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват жалбата като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. П. М. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач И. Ц. Л. от [населено място] не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени установителни искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за прогласяване нищожността на две упълномощителни сделки и на сделка за договорна ипотека, поради липса на съгласие, въззивният съд е приел, предвид доказателствата по делото, в т.ч. и заключенията на съдебно-графологичните експертизи, изслушани и пред двете съдебни инстанции, че подписите на П. П. върху пълномощно per. № 6540 от 03.07.2007 г. и подписите на Д. Т. и В. А. върху пълномощно с per. № 4177 от 20.04.2007 г., с което те упълномощават А. П. за сключване на сделка за договорна ипотека върху недвижим имот, са неавтентични, поради което липсва правно изявена воля за упълномощаване от посочените лица. Този порок на упълномощителните сделки води до нищожност на сключения договор за ипотека, поради липса на съгласие.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се съдържат изведени правни въпроси, които са решени от въззивния съд в съответствие с трайната съдебна практика.
Съгласно нея при удостоверяването на подписи върху частен писмен договор, какъвто е и пълномощното, лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред съответното длъжностно лице и да положат подписа си или изрично да потвърдят пред него положените вече от тях подписи, а в настоящия случай упълномощителите са оспорили нотариално заверените пълномощни с твърдението, че не са положили подписите си върху тях, т.е. пълномощните са неавтентични. При оспорване на тези документи, с оглед характера им, доказателствената тежест е на оспорващите, които в случая при условията на пълно и главно доказване са установили в т.ч. и чрез кредитираните заключения на две съдебно графологически експертизи, че подписите положени върху пълномощните за упълномощители не са на лицата П. П., Д. Т. и В. А., т.е. доказателствената им сила е оборена, поради което съдът е приел, че те са неавтентични, поради което липсва правно изявена воля за упълномощаване от тези лица, който порок води до нищожност на сключената сделка за договорна ипотека с ответната банка, поради липса на съгласие. Приетото във въззивното решение не е в противоречие с приетото в посоченото решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК, в което е даден отговор на процесуалноправния въпрос, че съдът следва да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, която да обсъди наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение, а напротив постановено е в синхрон с този отговор на правния въпрос. Въззивният съд подробно е изложил мотиви защо възприема заключенията на изслушаните пред двете инстанции графологични експертизи, като във връзка с това е обсъдил и останалите събрани доказателства, които не опровергават извода му за неавтентичност на пълномощните, които не са подписани от лицата, сочени за упълномощител. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответниците по жалбата П. М. П. и В. Т. А.-П. не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 529 от 10.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 600/2011 г. на Врачанския окръжен съд, ГО в обжалваната му част, по касационна жалба с вх. № 9079 от 15.12.2011 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: