О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
София, 14.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 4 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 477 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
:М. С. Д. и Т. С. Т. ,двете от гр. П. чрез своя процесуален представител адвокат Г са обжалвали решението на Пловдивския окръжен съд от 06.01.2009г по гр.д. № 998/2008г с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 12.02.2008г по гр.д. № 1796/2007г. С това решение съдът отхвърлил искът,предявен на правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД от М. С. М. ,починал в хода на процеса и заместен от касационните жалбоподателки М. и Т. С. ,срещу С. С. М. за отмяна на дарение до размер на 2/3 ид.части от неговата част от 1 / 2 ид.част, извършено с нот.акт № 188/97г върху дворно място от 720 кв.м.,представляващо УПИ * от кв.54 по регулационния план на гр. Х.,заедно с построената върху него стопанска постройка.
В изложението по допустимост на касационното обжалване е посочено,че разрешените материално правни въпроси с решението от Пловдивския окръжен съд противоречат на практиката на ВС и на ВКС и че това е основание за допусимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд провери посочените основания за допускане до касационно обжалване решението на Пловдивския окръжен съд и прие следното:
Както се посочи искът за отмяна на дарението е бил отхвърлен,поради недоказаност на твърдяните обстоятелства и най-вече че не е било доказано искането за издръжка, от която ищецът се е нуждаел,неговите нужди от такава, при положение че са живеели заедно с надарения племенник С. С. , който плащал направени разходи та макар и с пенсията на чичо си,защото чичото нямал отношение към парите и не ги познавал поради заболяването си олигофрения дебилитас-средна степен. Не било доказано и твърдението за умишлен опит за убийство. Доказателствата са били за груби отношения,но не такива,които осъществяват фактическият състав на чл.227 ЗЗД.
Цитираните решения на ВС и на ВКС не противоречат на приетото от Пловдивския окръжен съд. Така според Р № 222 от 10.07.2000т, по гр.д. № 1349/99г на ВКС,2-ро гр.отд.
„Дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. Предявеният иск за отменяне на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД съдържа искане за издръжка от дарения, което следва да се вземе предвид съобразно изискванията на чл. 188, ал. З ГПК .”
И въъззивният съд е обсъдил данните по делото съобразно горното разрешение-исковата молба да се счита за искане за издръжка,но пак в процеса на разглеждане на делото до смъртта на ищеца- 29.11.2007- не са били налице другите основания за отмяна на дарението.
В Решение № 682 от 8.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 369/2002 г., II г. о. е прието че, няма основание за отмяна на дарение,ако дарителят притежава достатъчно средства за своята издръжка. Подобен извод е направен и в решение №375/09.05.2003г по гр.д. № 937/2002г.
Върховният касационен съд прима,че решението на Пловдивския окръжен съд не е постновено в противоречие с практиката на ВКС и за това-че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 06.01.2009г по гр.д.І 008/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: