О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
София, 07.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 79 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Р. от гр. С., чрез пълномощника си адв. А от АК-София, против решение № 262 от 03.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1847/2007 г. на Софийски градски съд, В. отделение, ІІ “Д” състав, с което е оставено в сила решението от 07.11.2006 г./погрешно посочена дата 07.12.2006 г./ на Софийския районен съд, 44 с-в, постановено по гр.д. № 5990/2004 г., с което са отхвърлени предявените от М. А. Р. срещу Ю. Ц. В. от гр. С., обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата.
В касационната жалба е инкорпорирано и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, е в противоречие практиката на съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателката сочи и представя съдебна практика – решение № 39 от 09.02.2001 г. по гр.д. № 6954/1999 г.на СРС, ГК, 34 състав, решение № 12 от 04.02.2000 г. по гр.д. № 8383/1998 г. на СРС, ГК, 34 състав, решение от 15.12.2003 г. по гр.д. № 20581/2003 г. на СРС, ГК, 30 състав и решение от 16.07.2004 г. по гр.д. № 4288/2002 г. на СГС, ІV “Б” отделение. Жалбоподателката не е извела материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл въззивния съд и който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба Ю. Ц. В., чрез повереника си адв. В от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени посочените по-горе съдебни решения.
Както се изложи по-горе, жалбоподателката не е извела материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл въззивния съд и който е решаван противоречиво от съдилищата. От съдържанието на касационната жалба, както и от съдържанието на приложените съдебни решения, може да бъде изведен материалноправен въпрос, а именно, следва ли да се приложи чл. 45, ал. 1 ЗЗД при установено противоправно поведение на ответника, причинени вреди и установена причинна връзка между тях.
Представените от жалбоподателката съдебни решения не са окончателни, поради което те не могат да обосноват наличието на противоречива съдебна практика по приложението на тази законова разпоредба. Независимо от това следва да се подчертае, че както тези решения, така и обжалваното въззивно решение еднозначно посочват, че за уважаването на иск за непозволено увреждане следва да се доказва не само противоправно поведение на ответника, не само вредоносен резултат, но и причинна връзка между тях. За да остави в сила отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че ищцата-жалбоподателка не е доказала наличието на причинна връзка между поведението на ответника и претърпяните от нея щети. Този въпрос лежи на плоскостта на доказването, което с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, е в тежест на ищцата. В тази връзка жалбоподателката не е доказала наличие на противоречие в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За противоречиво прилагане на тази законова разпоредба по всяко конкретно дело, следва да са налице доказателства за противоправно поведение на ответника, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, съдът да е достигнал до този извод и въпреки това да не е приложил нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262 от 03.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1847/2007 г. на Софийския градски съд, В. отделение, ІІ “Д” състав, с което е оставено в сила решението от 07.11.2007 г. на Софийския районен съд, постановено по гр.д. № 5990/2004 г., по касационна жалба с вх. № 28114/23.10.2008 г. на М. А. Р. от гр. С., чрез повереника си адв. А от АК-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: