О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари , две хиляди и двадесета година
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3129/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1171 от 16.05.2019г по в.гр.дело № 5438/2018г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение №4378 от 02.07.2018г на Софийски съд по уважения до размера на сумата 8 000 лева иск на Б. М. Н. с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл.311,ал.1 НК като извършено от като длъжностно лице- нотариус , за което ищцата е оправдана поради малозначителност на деянието и липса на престъпление с реш.№544/2014г на І н.отд. на ВКС след отмяна на постановена влязла в сила осъдителна присъда, по реда на възобновяване на наказателното дело.Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, с което до пълния предявен размер от 26 000 лева искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен, поради прекомерност на претенцията .
Касационна жалба е постъпила и от Б. М. Н., рез адв.М. М. срещу въззивното решение в частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иска до претендирания размер. Защитата счита присъденото обезщетение за занижено.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на справедливостта в чл. 52 ЗЗД. Изтъква се противоречие на решението на САС с т. ІІ от ППВС №4/1968г. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаване , противоречие с практиката на ВКС по процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви за причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК, защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за това. Като основание е посочен критериият на чл. 280 ал.1т.1 от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост , дадени в практиката на ВКС. Приложени са реш. №39/2009г по гр.д №5518/2007 І г.о, реш. №300/2015г по гр.д №527/2015г на ІVг.о ,реш. №281/2018г и реш. №163/2016г на ІV г.о на ВКС като практика по чл. 290 ГПК по искове ,предявени на същото основание при прилагане на чл. 52 ЗЗД .
В изложението към жалбата на Б. М. Н. , представлявана от адв. М. от САК ,се изтъква основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по два формулирани въпроса за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, в материалноправени процесуалноправен аспект, като се поставя и въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения , както и доказателствата в съвкупност. Изтъква се противоречие с ППВС № 4/ 1968г и редица цитирани и приложени решения от практиката на ВКС ,според които справедливостта не е абстрактно понятие ,а предпоставя преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства (реш.№16/2012г по т.д№461/2011г ТК,реш. №136/2012г на ІІІ г.о , реш. № 532/2010г на ІІІ г.о , реш. №187/2015г на ІІІ г., реш. №267/2016г на ІV г.о на ВКС Поддържа се ,че въззивният съд не е обсъдил конкретните обстоятелства за обема характера и тежестта на уврежданията, вредите в професионален план, неправилно е отчел продължителността, физическите вреди, неправилно се е позовал и да други водени разследвания .По втория въпрос се поддържа противоречие с ППВС №1/1953г ,ТР №1/2001г ОСГК и са приложени множество решения от практиката на ВКС,съгласно които въззивният съд в мотивите си е длъжен да обсъди допустимите и относими към спорния предмет доводи , твърдения и възражения на страните .
В обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд а свой ред е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в длъжностно престъпление по чл.311,ал.1НК, като присъдата е била отменена от Върховния касационен съд на основание чл. 9 НК и ищцата е призната за невиновна.Обвинението е повдигнато с постановление от 23.03.2009 г. по ДП № 5215/2006 г. на СДВР за това, че на 25.04.2003г. в нотариалната си кантора като длъжностно лице – нотариус ищцата е съставила официален документ като е удостоверила неверни обстоятелства.Определената мярка за неотклонение е „подписка”. С присъда от 15.10.2010г ищцата е била призната за виновна и е наложено наказание „глоба” в размер на 600 лева , както и лишаване от право да упражнява нотариална дейност за срок от една година , като с решение от 28.01.2013 г. на СГС, 17 въззивен състав, наказанието лишаване от право е отменено,а в останалата част присъдата на СРС е била потвърдена.С решение от 20.02.2014 г. на ВКС,I НО са отменени по реда на възобновяване първоинстанционната присъда и въззивното решение,като основание чл. 9, ал. 2 НК ищцата е била оправдана, поради това че деянието,с оглед неговата явна незначителност, не е престъпление.Ищцата не е осъждана за друго престъпление ,но има висящи други наказателни производства,както и приключили такива,по които е била оправдана с присъда от 16.06.2014г.Налице е и висящо производство за обезщетение по ЗОДОВ по друг иск на ищцата.
За да определи като справедливо и възприеме като съответно по размер обезщетението, присъдено на първа инстнация,въззивният съд е посочил,че престъплението по чл. 311, ал.1 НК не е тежко наказуемо, наказателното производство е продължило по –малко от пет години на две инстанции (от 23.03 2009г до 20.02.2014г) и при евентуално осъждане би представлявало основание за загубване на правоспособност , което за този период , т.е до постановяване на решение от 28.01.2013 г.на СГС,е създало несигурност при ищцата относно професионалния статус .Вида и характера на упражнената процесуална принуда са обсъдени и оценени като е изтъкнато наличието на съдебна фаза на две инстанции и фаза по възобновяване,мярката за неотклонение е била най- леката. Оценено е ,че увреждане на здравето не е установено , нито отлив на клиенти поради накърнена репутация,така е отговорено на довода ,че обезщетението от 8000 лева е занижено.Независимо че при ищцата не е преустановено упражняването на професията, обвинението е за престъпление в област в която е професиналната реализация . Изискванията за почтенност към професията на нотариус и неговата работа са завишени, поради това неоснователното обвинение има по- силно негативно отражение.Така въззивният съд е отговорил и на доводите на Прокуратурата на РБ ,за обезщетение от 8 000лева е прекомерно. Подчертано е ,че ответникът не е навел своевременно факти,нито е направено възражение за прилагане на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ. Изтъкнато е също ,че наличието на друго висящо дело за обезщетение по ЗОДОВ следва да се има предвид доколкото вредите за ищцата не могат да се отграничат като произтекли единствено от процесното обвинение за исковия период , което не е преценено като основание за намаляване на определеното от първа инстнация обезщетение , след като при определянето му е бил съобразен същия факт
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в ППВС № 4/ 968г и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС -реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш.№ 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията, приложени от Прокуратурата на РБ, както решенията приложени от защитата на ищцата. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.
Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер, които съответно е преценил съгласно установената практиката на ВКС ,включително и посоченото в решения № 182/2016г по гр.д № 1331/2016г ІІІ г.о реш. №158/2019г по гр.д № 299/2018г ІІІ г.о на ВКС,че противно на установената задължителна практика на ВКС за прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД е решение на въззивен съд , при което решаващият мотив не е израз на конкретна преценка на относимите обстоятелства като тежестта и характера на повдигнатото обвинение,колко на брой и какви обвинения са предявени ,с какви принудителни мерки и ограничения са били съпроводени,какво обществено злепоставяне е произвело обвинението и как са се отразили тези обстоятелства на личността.От значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали с обвинението се вменяват деяния извършени в длъжностно качество и с користна цел,особено когато обвиняемият е имал високо служебно и обществено положение,заемал е длъжност при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа,свързана с отговорности в публичен интерес, каквато е и длъжността Нотариус . Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната,професионалната,или друг вид реализация на лицето, като се съобразява каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство в конкретния случай и въз основа на ангажираните доказателства.
Тези именно обстоятелства въззивният съд е прецененил конкретно.Не е подценено релевантно за определяне на обезщетението по размер обстоятелството, както и двете страни поддържат , а при установената по делото конкретност са преценени отрицателните последици за личността предвид професията на обвиняемата, социалния й статус и обществената отговорност, свързана с нейната дейност.Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС в кои случаи се касае за установяване на негативни изживявания по-големи от обичайните( реш. №458/2015г ,ІV г.о на ВКС и др) но е съобразил степента на засягане на моралните ценности и че при ищцата няма твърдения и данни за публичност и разгласяване на обвинението , както и то да е засегнало нейната работа като нотариус по начин , довел до отлив на клиенти
Както изложението на Прокуратурата на РБ , така и изложението на касаторката Н. по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържат конкретен довод кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г и предвид цитираните от защитата решения на ВКС по чл. 290 ГПК въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия за справедливост, а не е обсъдил или преценил.Липсва сходство между обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и обстоятелствата по останалите приложени решения на ВКС, изтъкнати от страните без обосновка къде е противоречието с тях по правен въпрос
Връзките между фактите са изтъкнати от въззивния съд,с което е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка.Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по въпроса , поставен от Прокуратурата на РБ.
Въззивният съд е обсъдил и доводите на страните, които пред въззивана инстанция са се свеждали до оспорване на определения размер на обезщетението като справедлив .Не е изпълнен критерия по чл.280,ал.1т.1ГПК при формулирането на процесуалноправен въпрос в изложението на касаторката Н.,свързан със задължението на въззивния съд да обсъди доводите ,възраженията и твърденията на страните , както и доказателствата в мотивите,след като съдържанието на въззивното решение обективира необходимото в тази връзка обсъждане .
Върховен касационен съд не приема и довода на касаторката Б. Н. за наличие на основание по чл. 280 ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност на решението.Основанието е изтъкнато поради виждането на защитата,че въззивният съд грубо бил нарушил материалния закон при прилагане критерия за справедливост.Не се констатира видимо нарушение на закона или явна необоснованост при решаващата дейност на съда,т.е въззивният съд грубо да е нарушил правилата на формалната и правна логика, а е приложил закона в неговия противоположен смисъл,респ.да е налице позоваване на несъществуващ , или отменен закон.
Крайният изход на делото не обуславя присъждане на разноски.
Воден от горното, Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1171 от 16.05.2019г по в.гр.дело № 5438/2018г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .