О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 12.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.02.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 59/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] против решение №74/04.10.2012г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№197/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №449/03.05.2012г. постановено по гр.д.№880/2010г. по описа на Бургаски окръжен съд,за отхвърляне на исковите претенции с правно основание член 74 от ЗС,предявени от [фирма] Б. против М. И. А.,П. А. Х. и М. А. З., за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество посочените суми за извършени подобрения в общия на ответниците недвижим имот,описан в решението.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че при постановяване на решението си, въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ,т.1 ГПК,а именно/цитирам/:
„1.Ако основанието/договорът/ за придобиване на собственост върху недвижим имот бъде прогласено за нищожно на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД,извършените разходи за подобренията върху имота до предявяване на иска за прогласяване на нищожността на придобивното основание,могат ли,след влизане в сила на решението с осн. чл.26,ал.2 ЗЗД да бъдат претендирани като извършени от приобретателя по прогласения за нищожен договор в качеството му на недобросъвестен владелец/чл.74,ал.1/ ЗС направо с оглед уважения иск за прогласяване на нищожността или за да бъде това възможно,владението на приобретателя на нищожното придобивно осонование тепърва трябва да бъде смутено с нов самостоятелен и обезателно ревандикационен иск и едва тогава той да има право да предяви иска за разходите за подобренията?”,
след което касаторът излага доводи,че самото въззивно решение противоречи на цитираната в същото съдебна практика,а именно ППВС №6/1974г.т.10 и решения на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК,също и определения на ВКС в производството по член 288 от ГПК/последните не са част от практиката на ВКС-съгл. ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. ОСГТК на ВКС/
В точка втора от изложението си,касаторът заявява/цитирам/:
„2.В аспект на горното Апелативният съд се е произнесъл по въпроса относно начина на смущаване на владението и превръщането му в държане,като е приел,че смущението на владението на даден собственик и превръщането му в държане може да стане само с ревандикационен иск.Така направеният извод противоречи на трайната практика на ВС и ВКС,където се приема,че смущаването на владението и превръщането му в държане може да стане с всякакъв иск,вкл. установителен,иск за делба и др.”,
като се цитира ППВС № 6/1974г.,т.VІ и съответстващ диспозитив т.13,както и съдебни решения на ВКС,постановени по реда на член 290 от ГПК.
В точка трета от изложението си,касаторът прави оплаквания,че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с постоянна практика на ВКС,която се цитира,вменяваща му задължение самостоятелно да направи квалификация на съответната претенция и да постанови решение.
Ответниците по касационната жалба П. А. Х. и М. А. З.,чрез пълномощника си адвокат Н. К.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не се спори между страните,че ищцовото дружество,в качеството си на недобросъвестен владелец,в предвид обявената за нищожна продажба на процесния поземлен имот е извършил подобрения в същия,като е изградил в груб строеж предвидената по проект сграда и може да претендира извършените подобрения съгласно предвиденото в член 72 от ЗС и в този смисъл за ответниците принципно съществува задължението да заплатят обезщетение за направените в имота им подобрения.Съдът е посочил,че спорния въпрос касае обаче изискуемостта на вземането за извършените подобрения,т.е. има ли кредиторът право към настоящия момент,когато той все още се намира в имота,да иска от длъжника престиране на дължимото обезщетение.В тази връзка съдът се е позовава на задължителна съдебна практика в ТР №88/26.06.1964г. на ВС,където е прието,че вземането на подобрителя става изискуемо от момента на прекъсване на владението,от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от момента ,когато бъде смутено от собственика по исков ред,обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск.С оглед установеното с доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че в случая не е налице нито една от трите посочени в горното тълкувателно решение хипотези,поради което предявеният иск по член 74 о ЗС е неоснователен,като преждевременно предявен.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос и ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
С оглед формулирания от касатора в точка първа на изложението му като правен въпрос,цитиран изцяло по-горе,и във връзка с решаващите изводи на въззивния съд,съдържанието и смисъла на поставения такъв въпрос е по съществото на спора,по който съдът се е произнесъл с оглед на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка.Липсата на формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Видно от цитираното съдържание на изложеното в точка втора и трета от касатора,в същото се твърди че самото решение противоречи на посочената съдебна практика,т.е.изводите на съда са неправилни,което по същество представлява касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на решението ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Ето защо,касационният съд намира че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 600 лева,представляващо адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 15.01.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №74/04.10.2012г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№197/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на П. А. Х. и М. А. З. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: