5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 12.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 3734/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Д. Д., чрез адвокат Б. Б., срещу решение № 37 от 08.04.2019г. по в.гр.д.№ 672/2018г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 1143/21.06.2018г. по гр.д.№ 1162/2017г. на Окръжен съд-Варна, с което са отхвърлени предявените от И. Д. Д. срещу Н. Г. Д., при условията на евентуалност, искове с правни основания чл. 23, ал. 1 СК – за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на двуетажна еднофамилна вилна сграда, находяща се в [населено място], район А.,[жк], местност “Б.-юг” , със застроена площ от 98 кв.м., нанесена като обект с идентификатор № ……….. по кадастралната карта на [населено място], основан на твърдение за трансформация на лично имущество – дарени средства от родителите на ищеца, вложени при строителството сградата, и с правно основание чл.29, ал.3 СК – за определяне на по-голям дял на ищеца – 9/10 ид.ч. от общото имущество, придобито по време на брака, което се състояло от описаната по-горе двуетажна еднофамилна вилна сграда, както и от следните движими вещи: пералня марка “И.”, сушилня “Б.”, соларна система “Сън системс“ с 2 бр. бойлери, помпена система “Сън системс”, кухненски мебели – разтегателна маса с 8 стола, шкаф за телевизор, два броя спални легла с гардероб, изработени по поръчка, кухненски уреди – фурна “С.”, микровълнова печка “С.”, 2 броя керамични котлона “Горене”, телевизор “С.”, мебели и аксесоари за баня, основан на твърдение, че приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на ответницата.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 23 и чл. 29 СК, при съществени процесуални нарушения – на чл. 12, чл. 235 и чл. 236 ГПК и при необоснованост на фактическите изводи. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.23, ал.1 СК и чл.29, ал.3 СК, въззивният съд е приел, че в периода 15. 10.2009 г. – 27. 05. 2016 г. страните са били в граждански брак, прекратен с развод с решение от 27.05.2016 г. гр. д. № 14922/15 г. на ВРС, ХІХ състав, с което е утвърдено споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, невключващо такова относно имуществените отношения между съпрузите по повод придобитите по време на брака вещи. Процесната сграда е изградена по време на брака, върху собствения на ищеца поземлен имот, придобит с договор за дарение, сключен с родителите му с н.а. № 157/27.08.2007 г. Сградата е била завършена до степен груб строеж по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ (ограждащи стени и покрив) през 2011 г., което обстоятелство е констатирано в констативен протокол от 31.10.2011 г. на комисия при Дирекция “АТО” при [община], район “А.”, съставен на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, и удостоверение от 31.10.2011 г., издадено от главния архитект на същия район, на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Актът за приемане на конструкцията (акт обр. 14) е съставен на 24.10.2011 г. От изграждането на сградата в груб строеж възниква собствеността върху нея, като самостоятелен обект. С оглед разрешението, дадено в т. 4 от ППВС № 5/31.10.1972 г., следва да се презумира (оборимо), че построената по време на брака сграда върху земя индивидуална собственост на единия съпруг е със статут на СИО. Прието е, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК не е оборена от събраните по делото доказателства. В строителството на сградата са влагани както средства, дарени от родителите на И. Д. (около 16000-17000 лв.), така и средства, дарени от майката и лелята на ищцата (общо около 14000 лв.), а също и лични средства на Н. Д., придобити преди брака (около 10000 лв.). Влагани са и семейни средства. Дарените от роднините на съпрузите парични средства са давани за подпомагане на семейството при строителството на семейния им дом, т.е. с дарствено намерение за двамата съпрузи.
Този извод е основан на събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите П. Т., Й. А., Д. Д., Д. П., Е. Г.), писмени доказателства (договор за строителство от 20. 04. 2010 г., сключен между И. Д. и „Н. холдинг“ АД, дневниците за покупко-продажби на дружеството за периода 1. 04. 2010 г. – 31. 12. 2011 г. с описани 6 бр. фактури във връзка с договора, съставени за периода 09. 05. 2011 г.-30. 12. 2011 г., всички с получател на услугата И. Д., договор за откриване на депозитна сметка на името на Н. Д., в която към 25. 05. 2009 г. е имало наличност 10000 лв., договор за потребителски кредит от 28. 07. 2011 г., за сумата 20000 евро, сключен от И. и Н. Друмеви, извлечения от банкови сметки, строителна документация), заключенията на едночленна и тричленна съдебно-технически експертизи, според които средните пазарни разходи за изграждане на сградата в груб строеж възлизат на около 82000 лева. Прието е, че анексите към договора за строителство № 1/25. 04. 2010 г. и № 2/5. 05. 2010 г., подписани между И. Д., „Н. х.г“ АД чрез Т. и и Д. Д. (баща на ищеца), в които е договорено сумата 42000 лв., дължима по договора от И. Д., да бъде заплатена от името на Д. Д. и с негови средства, за сметка на сина му И. Д., както и Д. Д. да достави и строителни материали на стойност 22375, 40 лв., няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК за ответницата Н. Д., а такава има само основният договор, който е бил представен към строителната документация, съхранявана в общината, а и сключването на договора не доказва плащане на дължимите по същия суми.
Във връзка с евентуалния иск по чл. 29, ал. 3 СК въззивният съд е приел, че за преценка неговата основателност е необходимо да бъдат съпоставени от една страна придобитото по време на брака имущество и неговата стойност, а от друга страна приносът на съпрузите, който намира изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството и за децата, които проявни форми на принос са с равна тежест и никоя не се ползва с приоритет. По делото не е установено приносът на ищеца за придобиване на общото имущество на брака да е значителен, съответно да надхвърля този на ответницата. Ответницата е имала по-високи доходи от ищеца. И двамата бивши съпрузи са полагали грижи за домакинството и за отглеждане на общото им дете в равна степен. Довършителните работи по сградата и обзавеждането й с процесните движими вещи, закупувани основно през 2012 г., е финансирано със сключен от тях на 15. 12. 2011 г. договор за ипотечен кредит, рефинансиран с договор за ипотечен кредит от 13.02.2015 г., по които и двамата съпрузи са солидарни длъжници и липсва данни за погасяването им с лични средства на ищеца. Тези изводи са основани на издадени от НАП справки за регистрираните трудови договори на страните, осигурителните им доходи и изплащани обезщетения до м. 02. 2011 г., на безспорните факти, изведени от становищата на страните, на гласните доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1/. От кой момент се приема, че сградата е изградена в „груб строеж“ – от фактическото й построяване с ограждащи стени и покрив или от датата на издаване на акт – образец 14.
2/. При предявен иск по чл. 23, ал. 1 СК, основан на пълна трансформация, следва ли съдът да се произнесе с решение по чл. 23, ал. 2 СК за частична трансформация, ако по делото се установи, че в изграждането на сградата са вложени значителни извънсемейни средства лична собственост на съпруга-ищец.
3/. Следва ли въззивният съд да се произнесе с мотивирано и обосновано решение по предявен иск по чл.29, ал.3 от СК, при наличие на искане за това и събрани доказателства по делото в тази насока.
4/. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, всички събрани по делото доказателства, да разгледа всички възражения и доводи на страните и да изложи собствени фактически и правни изводи по спора.
Твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 3 от 15.03.2016г. по гр.д.№ 2526/2015г. на ВКС, ІІІ г.о, решение № 65 от 30.07.2014г. по гр.д.№ 1656/2013г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 445 от 02.11.2011г. по гр.д.№ 1733/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 88 от 08.03.1998г. по гр.д.№ 910/1998г. на ВКС, ІІ г.о, решение № 756 от 22.01.1996г. по гр.д.№ 809/1995г. на ВКС, І г.о., решение № 32 от 2. 03. 2011 г. по гр. д. № 328/2010 г. на ВКС, IVг.о., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен от въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда по съществото на спора, поради което не покрива критериите на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане до касационен контрол на обжалваното решение. Правнорелевантното обстоятелство, което е от значение за преценката на съда дали сградата е попаднала в съпружеската имуществена общност на страните, при приложение на разрешението, дадено с т.4 от ППВС № 5/1972г., е изграждането на сградата в груб строеж по време на брака, върху земя индивидуална собственост на единия съпруг. В случая това обстоятелство не е било спорно по делото. Въпросът относно точния момент на построяване на сградата в груб вид (март-април или есента на 2011 г.), при липса на спор между страните, че строителството е осъществено през 2011 г., не е относим към решаващия извод за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.23, ал.1 СК – недоказаност на твърденията на ищеца за влагане на лични средства в изграждането на сградата до степен на самостоятелен обект на правото на собственост, включително в сочения от ищеца период на довършването й в груб строеж (до март-април 2011 г.).
Вторият въпрос също не покрива изискванията за правен въпрос като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не съответства на установената по делото фактическа обстановка (липса на доказателства, установяващи всички средства или част от средствата, вложени при построяването на сградата, да са били лична собственост на съпруга) и на мотивите на въззивния съд, съдържащи извод, че при построяването на сградата са вложени средства със семеен произход, както и средства, дарени и на двамата съпрузи за подпомагане на семейството при строителството на новия им дом, от техни роднини. Въззивният съд е изложил и съображения, че дори и да се приеме дарствено намерение по отношение на всеки от съпрузите, то дарените суми са сходни по размер, която равностойност изключва извод за неравенство на дяловете на съпрузите върху вилната сграда. В този смисъл, разглеждането на въпроса не би повлияло на крайния извод, че ищецът не е собственик на целия имот, а само на 1/2 идеална част от същия.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по третия въпрос. В случая въззивният съд е разгледал евентуалния иск с правно основание чл.29, ал.3 СК, извършил е самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, формирал е свои фактически и правни изводи, залегнали в мотивите на решението, които са подробни и ясни.
Аргумент за недопускане на касационно обжалване по първите три въпроса е и отсъствието на поддържаните допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В цитираните решения на ВКС се разглеждат различни правни въпроси – за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за изхода на спора факти, а позоваването на т. 3 е формално, без да се сочи значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.А и по същите има формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от промяна като неправилна, неактуална, заради променени обществени условия или законодателство, или по други причини.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по четвъртия въпрос. В съответствие с цитираната от касатора съдебна практика, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за изхода на спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е мотиви защо приема едни доказателства и отхвърля други. Обсъдил е всички възражения и доводи на страните. Изложил е собствени фактически и правни изводи като инстанция по съществото на спора.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на решението е формално и се изразява в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма, без да се обосновава в какво се изразява твърдяната очевидната неправилност на акта. Липсата на законово изискване за формулиране на правен въпрос при позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да аргументира твърдението си за очевидна неправилност, като конкретизира кой е очевидният порок, установим от съдържанието на обжалвания акт, от който твърди, че актът страда. Независимо от това, за пълнота следва да се добави, че посочените в изложението пороци на съдебния акт във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
При този изход на делото жалбоподателят И. Д. Д. следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответницата по касационната жалба Н. Г. Д. сумата 2500 лева разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 08.04.2019г. по в.гр.д.№ 672/2018г. на Апелативен съд-В..
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Н. Г. Д., ЕГН [ЕГН], сумата 2500лв.- разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: