О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
С. 13.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3468 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], [община], представлявано от управителя В., чрез процесуалния представител адвокат Банкова против въззивно решение № 193 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 358 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 136 от 27.02.2017г. по гр.д. № 2488/2016г. на В. като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът поставя следните три въпроса: 1. „Длъжен ли е работодателят да докаже причинно следствена връзка между намаленият обем на работа и осъществяваната трудова функция от работника, при липса на такива доводи в исковата молба?”, 2. „Следва ли работодателят да доказва какво е съотношението между намаленият обем на работа и изпълняваните от уволнения работник трудови функции при извършване на уволнението?” и 3. „Следва ли работодателят да доказва какво е съотношението между намаленият обем на работа и изпълняваните от уволнения работник трудови функции при извършване на уволнението без в доклада по делото да е указано, че това е в негова тежест?” Без изрично да го формулира, в изложението касаторът излага доводи и поставя още и въпросът за необходимостта от осъществяване на подбор в хипотеза, при която съгласно длъжностното разписание ищцата заема единствена длъжност и обективно не съществуват други заемащи сходна длъжност, между които да е възможно извършването на подбор. Според касаторът, първият и последния от така поставените въпроси, са разрешени от възззивният съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 149 от 13.06.2012г. по гр.д.№ 475/2011г. на ІV г.о. и № 118 от 3.06.2013г. по гр.д. № 987/2012г. на ІІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
В. съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, като е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, заемала длъжността „Ръководител здравословни и безопасни условия на труд”, извършено със заповед № 3-091 от 25.07.2016г., на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ- намаление обема на работа, връчена на 25.07.2016г. В исковата молба, ищцата е посочила следните пет основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение: 1.Не е налице реално намаляване на обема на работа, 2. Работодателят не се е съобразил със закрилата по чл.333 ал.1 т.1 КТ, 3. В заповедта няма мотиви в какво се състои намаляването на обема на работа, 4. Работодателят не е изпълнил задължението си по чл.130 ал.4 КТ да предостави на работниците своевременна, достоверна и разбираема информация от значение за техните права, относно своето икономическото и финансово състояние и 5.Не е осъществен подбор по чл.329 КТ. При разпределение на доказателствената тежест по делото, съдът е указал на работодателя да установи : 1.наличие на основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ, 2.спазване на процедурата по чл.329 КТ и 3.спазване на предварителната закрила по чл.333 ал.1 КТ.
При така заявените основания в исковата молба и посоченото разпределение на доказателствената тежест, съдът е приел уволнението за незаконосъобразно, с мотиви за недоказаност на основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ, с оглед липса на установен дълготраен характер на намалението на обема на работа и тъй като работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил намаляването на обема на работа да се е отразило на конкретно изпълняваната от ищцата дейност. В останалата част – относно липса на извършен подбор – въззивният съд не е изложил собствени мотиви, а е препратил към тези на районния съд.
Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от касатора въпроси относно задължението на работодателя да доказва съотношението между намаленият обем на работа и изпълняваните от уволнения работник трудови функции, при липса на такива доводи в исковата молба и без в доклада по делото да е указано, че това е в негова тежест, както и по въпроса за необходимостта от осъществяване на подбор в хипотеза, при която е безспорно, че ищцата заема единствена длъжност и обективно не съществуват други заемащи сходна длъжност, между които да е възможно извършването на подбор. Посочените въпроси са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговарят на изискването за общо основание за допустимост и са разрешени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Съгласно решение по гр.д.№ 475/2011г. на ІV г.о., постановено по въпрос – допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнение, които не са въведени от ищеца по делото, е прието, че „предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право”. А съгласно второто цитирано от касатора решение по гр.д. № 987/2012г. на ІІІ г.о., постановено по въпрос „кога работодателят има задължение да извърши подбор”, е прието, че „преценката за идентичността на длъжностите, с оглед задължението за подбор по чл.329 КТ, е винаги конкретна” и се прави от съда въз основа на характеристиките на отделните видове работа. „Задължение за подбор възниква когато при намаляване обема на работа се премахват част от бройките да една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или сходни задължения с лица, които заемат други длъжности.”
С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 193 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 358 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 80 лева /осемдесет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.