О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 17.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 90 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С разпореждане №514,постановено на 18.01.2011г. от съдия във В. окръжен съд,ГО подадената от Г. В. Д. и Р. В. С. касационна жалба с вх.№1490/17.01.2011г. е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК като е прието,че постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване по причина,че обжалваемият интерес е под 1000лв.
Разпореждането е обжалвано от Г. В. Д. и Р. В. С. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от тях касационна жалба бъде надлежно администрирана до ВКС. Поддържат,че понятието “обжалваем интерес” няма легална дефиниция,не следва да се отъждествява с понятието “цена на иска” и съответно обжалваемият интерес следва да се определя на основата на действителната стойност на правато,а именно пазарната му оценка.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК другата страна в производството по частна жалба М. Н. К. и А. С. К. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията,действувала към датата на постановяване на въззивното решение, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. като законодателят не е установил в тази разпоредба специфичен критерий за определяне на понятието “обжалваем интерес” по отношение на спорове за вещни права върху недвижими имоти. Единственият установен в закона критерий в тази насока се съдържа в разпоредбите,уреждащи начина на определяне цената на иска.
Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права по смисъла на чл.69,ал.1,т.2 ГПК е данъчната оценка на имота и само ако няма такава-пазарната цена на вещното право,като съгласно разпоредбата на чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Така определената цена на иска обуславя определянето на родовата подсъдност,дължимите държавни такси,а оттам и правния интерес от воденето на исковото производство и доколкото в процесуалния закон изрично е установено,че пазарната цена на вещното право може да послужи за определяне на цената на иска само по изключение, не съществува основание да се приеме,че по отношение на възможността за касационно обжалване законодателят е установил различен критерий от вече установения досежно определяне на интереса на участвуващите в производството по делото лица. Ако същите считат,че правният интерес от воденето на исковото производство следва да бъде определен по различен от установения в закона начин,те разполагат с предвидената в разпоредбата на чл.70 ГПК възможност да изразят и защитят това свое становище по предвидения в закона ред и в установения срок. В случая цената на иска е определена на основата на данъчната оценка на имота,която възлиза на сумата 972лв. и по този въпрос между страните не е бил повдиган спор по реда на чл.70 ГПК,поради което правилно въззивният съд е приел,че на основата на тази оценка следва да бъде определен и обжалваемият интерес по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК, доколкото същият е в пряка зависимост от цената на спорното право, определена по установените в процесуалния закон правила. О. повече,че в редакцията на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК,действуваща понастоящем, както и към датата на подаване на касационна жалба вх.№1490/17.01.2011г. изрично е предвидено,че преценката за обжалваемост на решенията по въззивни дела се извършва на основата на цената на иска,която по спорове за вещни права,както вече беше отбелязано,се определя въз основа на данъчната оценка на недвижимите имоти.
Наведените в частната жалба доводи,че обжалваемият интерес по спорове за вещно право следва да бъде определен на основата на пазарната цена на имота са неоснователни. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №514/18.01.2011г. на съдия от В. окръжен съд,ГО,постановено по гр.д.№1403/2010г.,с което подадената от Г. В. Д. и Р. В. С. касационна жалба с вх.№1490/17.01.2011г. е върната по реда на чл.286,ал.1,т.3 ГПК.
Председател:
Членове: