О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 17.04.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1782/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частните касационни жалби на М. И. Н. от [населено място] бряг и на Д. В. Д. и С. И. Д. от същия град, приподписани и двете от адв. В. И., против въззивното определение от 11.02.2015 год. по ч. гр. д. № 12/2015 год. на Великотърновския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 13.11.2014 год. по гр. д. № 1052/2014 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от К. иск по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ срещу Д. В. Д. и С. И. Д., двамата от [населено място] бряг, чрез налагане на възбрана върху „Склад, дърводелски” с инв. № 019, „Стол” с инв. № 0421 и Сграда- газозаваръчно с инв. № 012, подробно описани, находящи се в [населено място] бряг,[жк], [улица], в стопански двор на ППТК „И.-М”, кв. 180, парцел VІІ-2488.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че неправилно въззивният съд е преценявал чия е собствеността върху процесните имоти към момента на образуване на делото, вместо към правно релевантния такъв – налагане на обезпечителните мерки, към който момент собствеността е прехвърлена между тях с приложения нотариален акт № 84/2014 год. Поради това и считат, че целта на допускане на обезпечение на предявения иск не може да бъде постигната с налагане на обезпечителни мерки върху имот, който не е собственост на ответниците по предявения иск. При произнасянето съдът е длъжен да обсъди и прецени дали имота, който се иска да бъде възбранен, принадлежи на ответника, което според жалбоподателите въззивният съд не е направил и същото е довело до постановяване на неправилно определение, което искат да бъде отменено.
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване в приложените изложения с идентично съдържание е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставените въпроси касаят принадлежността на правото на собственост върху имотите в производството по допускане на обезпечение с налагане на обезпечителни мерки върху тях, към кой момент следва да се преценява дали ответника е собственик на имотите, върху които са наложени обезпечителните мерки – дали към образуване на производството или към момента на постановяване на обезпечението, както и съществува ли правен интерес за третото лице да обжалва самостоятелно допусната от съда обезпечителна мярка – възбрана върху имот, негова собственост.
Ответниците Д. В. Д. и С. И. Д., чрез адв. В. И., считат частната касационна жалба на М. Н. за допустима и основателна. Както се посочи, същите са подали в срок частна касационна жалба с идентично съдържание против въззивното определение, която не се оспорва от М. Н..
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ в представения писмен отговор оспорва допустимостта и основателността и на двете частни касационни жалби. Счита, че произнасянето на въззивния съд е в съответствие с приетото в ТР № 6 по т. д. № 6/2013 год. ОСГТК на ВКС, т. 5, съгласно което в обезпечителното производство не се изследва титулярството на правото на собственост върху вещите, предмет на обезпечението, като за допускането му е достатъчно да се установят положителните предпоставки по чл. 391 ГПК и липсата на пречки по чл. 393 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното:
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страни, имащи интерес от обжалване на въззивното определение, поради което производството е процесуално допустимо.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на предявения от К. иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ срещу Д. и С. Д., чрез налагане на възбрана върху описаните сгради в стопанския двор на ППТК „И.-М”, [населено място] бряг, въззивният съд приел, че са налице кумулативно предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК предпоставки: искът е допустим и вероятно основателен с оглед представените от ищеца писмени доказателства, установяващи придобиването на спорните сгради от ответниците през проверявания период и с оглед наличието на присъда за престъпление, попадащо в приложното поле на чл. 3 от с. з., както и е налице обезпечителна нужда с оглед възможността да се направи основателното предположение, че придобиването им е свързано с престъпната дейност, доколкото не е установен законен източник на средства. Съдът е отчел обстоятелството, че върху същите имоти е било допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ с предходно определение по ч. гр. д. № 378/2013 год., като определението за отмяната на това обезпечение по чл. 402, ал. 2 ГПК не е било влязло в сила към предявяването на настоящия иск на 10.11.2014 год.
При данните по делото за собствеността на имотите в лицето на ответниците по иска към момента на предявяването му, съдържащо искане за допускане на обезпечение с налагане на обезпечителни мерки върху тях, съдът не кредитирал представения от жалбоподателя нотариален акт № 85/2014 год., установяващ прехвърляне собствеността върху тях на същата дата. Освен това заявените самостоятелни права на жалбоподателя като трето лице в настоящето производство са предмет на обсъждане в самото исково производство, а не в обезпечителното такова, в което не се разрешава спор за собственост. Затова и специалният закон урежда различни хипотези относно сделките с имущество, придобито от престъпна дейност, сключени с трети лица, както и относно защитата на последните в това производство.
За да се допусне касационно обжалване законът в чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда въззивният съд да се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на делото и да е обуславящ решаващата воля на съда, изхода на делото. Както се посочи, допускането на обезпечението е обусловено от преценката на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 391 ГПК, към който препраща чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, като в предмета на това производство не се включва разрешаване на спор за собственост относно имотите, върху които се налага обезпечителната мярка, нито се изследва въпроса за правото на собственост при искане за налагане на възбрана като обезпечение, в какъвто смисъл са разясненията в т. 5 на ТР № 6 по т. д. № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното определение е по предмета на обезпечителното производство, поради което и поставените от жалбоподателите въпроси, свързани с преценката относно принадлежността на правото на собственост, както и към кой момент следва да се прави тя, са неотносими към предмета на произнасянето по допускане на обезпечението. Относно въпроса за правния интерес за третото лице да обжалва допуснатата обезпечителна мярка върху имот, на който претендира да е собственик, също е неотносим, с оглед на това, че въззивният съд не е отрекъл наличието на такъв правен интерес с оглед произнасяне по същество по подадената частна жалба, както е и прието в т. 6 от ТР № 6 по т. д. № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Възможността третото лице, претендиращо самостоятелни права върху имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, да поиска отмяната им е предвидена и в чл. 24, ал. 2 от закона, но в случая се касае за релевиране на самостоятелни права от третото лице върху имущество по чл. 4 ЗОПДИППД /отм./, защитата на които е предпоставена от встъпване в делото, с предявяване на съответния иск пред първата инстанция – чл. 29 от с. з. Освен това върху процесните имоти е била наложена обезпечителна мярка „възбрана” по допуснатото обезпечение на бъдещия иск, която не е била заличена към произнасянето по допускане на обезпечението в настоящето производство, с оглед по-късната дата на влизане в сила на определението за отмяната й. Обжалването на допуснатото обезпечение е в рамките на предмета на обезпечителното производство, което не включва разрешаване на спор за собствеността.
По тези съображения формулираните в изложенията към частните касационни жалби правни въпроси не са относими към предмета на обезпечителното производство – относно допустимостта и вероятната основателност на иска по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, който извод е обусловен от преценка на представените от ищеца писмени доказателства, а касаят решаване на спора за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество по същество, предмет на исковото производство. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване, без да се обсъжда наличието на релевираната специфична такава по т. 3, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 9 от 11.02.2015 год. по ч. гр. д. № 12/2015 год. на Великотърновския апелативен съд по подадените от М. И. Н., Д. В. Д. и С. И. Д., всички от [населено място] бряг, частни касационни жалби.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: