О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София,18.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р. Б., Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 709 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Л. А. срещу решение № 85/26.04.2010 г. на С. окръжен съд /СОС/ по в.гр.д. № 113/2010 г., с което е потвърдено решение на Районен съд[населено място] /РСНЗ/, отхвърлящо установителен иск на касатора по чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено, че Д. Г. му дължи сумата 6917.40 лв. по запис на заповед с лихва и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – Д. Г., не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред РСНЗ е предявен установителен иск от [фирма] за признаване за установено, че Д. Г. му дължи 6917.40 лв. по запис на заповед с лихва и разноски. Искът е отхвърлен от районния съд, чието решение е потвърдено от СОС. СОС е приел, че в случая процесният запис на заповед обезпечава изпълнение на взаимоотношения по покупко-продажба между ищцовото дружество и ТД [фирма], чиито пълномощник е ответника Д. Г.. СОС е изследвал отношенията по сключените продажби, като е установил плащане по същите от страна на купувача, поради което е приел, че не се дължи плащане по процесния запис на заповед.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК тези за обсъждане на доказателствата по делото /стокови разписки, дневници, сметки и др./ и за произхода на задължението на ответника и неговото погасяване. И двата въпроса са във връзка с крайния изход на спора. Следва да се посочи, че всички доказателства, вкл. и посочените от касатора са обсъдени от СОС като решаващ съд, за което са изложени и съответните съображения. В този смисъл няма противоречие при обсъждането от СОС с цитираната от касатора съдебна практика – задължителна /ПП на ВС №1/1953 г./ и на тричленни състави на ВС и ВКС. Вторият въпрос също е изследван от СОС с оглед твърденията за наличие на каузални отношения между страните. Обосновано от приетите по делото доказателства е направен извод за връзка между записа на заповед и отношенията по покупко-продажби, плащане на задълженията по продажбите, респ. недължимост на задължения за плащане по записа на заповед. Следователно, правният извод за липса на задължение по записа на заповед е направен при приета фактическа обстановка за наличие на каузални отношения, свързани с абстрактната сделка и изпълнение на задълженията по каузалните отношения. Изследването на СОС в случая не е в противоречие, а в съответствие със съдебната практика по тези казуси, различията са не с оглед правните изводи, а с оглед конкретно установената фактология по всеки казус.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СОС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като няма искане за такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85/ 26.04.2010 г. на С. окръжен съд по в.гр.д. № 113/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.