О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 02.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 385 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. В. от [населено място],[жк], [улица], срещу определение от 05.01.2018г. по ч. гр. дело № 6528/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на А. И. В. за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на определение от 22. 03. 2017г. по гр. дело № 3378/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав, с което производството по делото е прекратено като неподсъдно на СГС и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-София-град.
Частната жалбоподателка излага съображения, че молбата й за предоставяне на правна помощ следва да бъде уважена, тъй като е доказано наличието на вреда, която служители на НАП са й нанесли при запориране на нейната банкова сметка. Сочи, че тя и съпругът й не разполагат с финансови средства, имат само един имот-къща с площ 80 кв.м., като останалите им имоти са наследствени с проценти на собственост и не могат да се продават и отдават под наем, единствените им доходи са от пенсии, част от които са блокирани от НАП, и се издържат благодарение на помощи от техните близки, за които обстоятелства е представила декларация пред апелативния съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното по частната жалба:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване определение на Софийски апелативен съд по чл. 274, ал. 2, пр. 1 ГПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение от 05.01.2018г. по ч. гр. дело № 6528/2017 г., САС е приел, че не са осъществени предпоставките на чл. 23 и сл. Закона за правната помощ /ЗПП/, като е счел, че е налице пречката по чл. 24, т. 2 ЗПП, а именно – очевидна неоснователност на частната жалба поради недопустимост на исковата претенция пред сезирания граждански съд, производството пред който е било прекратено. Посочил е също, че исканата правна помощ е за защита по въззивно частно гражданско дело, по което вече са депозирани от молителката частни жалби, т.е. няма необходимост от извършване на процесуални действия и предоставянето на правна помощ е необосновано.
Обжалваното определение е правилно.
Налице са предпоставките на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП, изключващи предоставянето на правна помощ.
Правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя на лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът обаче не задължава съда да предостави такава помощ безусловно, а му дава възможност да прецени доколко това би било от полза за молителя /чл. 24, т. 1 ЗПП/ и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна /чл. 24, т. 2 ЗПП/.
Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на административен орган /НАП/ – незаконосъобразен запор на банкова сметка, като съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК компетентен да разгледа иска е съответният административен съд. В случая частната жалбоподателка е поискала правна помощ по ч. гр. дело № 6528/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7-ми състав, образувано по нейна частна жалба срещу прекратителното определение от 22. 03. 2017г. по гр. дело № 3378/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав, с което производството е изпратено по подсъдност на Административен съд-София-град по гореизложените правни съображения, който административен съд следва да разгледа спора по същество.
Частната жалба е очевидно неоснователна при съобразяване с изложените обстоятелства в исковата молба/чл. 24, т. 2 ЗПП/, а след като вече е подадена, за жалбоподателката е безполезно да ползва правна помощ, тъй като тя се разглежда в закрито съдебно заседание и е неосъществимо процесуално представителство по нея /чл. 24, т. 1 ЗПП/. Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесла за молителката, какъвто извод е направен и в обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде касирано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.01.2018г. по ч. гр. дело № 6528/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на А. И. В. за предоставяне на правна помощ при въззивното обжалване на определение от 22. 03. 2017г. по гр. дело № 3378/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав, с което производството по делото е прекратено като неподсъдно на СГС и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-София-град.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: