– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр. София 02.03.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.02.2018 (двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 690 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК като е образувано по повод на молба с вх. № 17 068/29.09.2017 година, подадена от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК, с която е поискана отмяната на определение № 2957/20.09.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено по ч. гр. д. № 4338/2017 година.
С определението, чиято отмяна се иска, е било потвърдено определение от 20.06.2017 година на Окръжен съд Монтана, постановено по ч. гр. д. № 163/2017 година, с което е била оставена без разглеждане подадената от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК, срещу определение № 328/27.03.2017 година на Районен съд Монтана, постановено по гр. д. № 316/2017 година, частна жалба с вх. № 2852/02.05.2017. За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че с протоколно определение от 23.03.2017 година съставът на Районен съд Монтана е прекратил производството по гр. д. № 316/2017 година, поради оттегляне на предявените по него искове, а с последващото определение № 328/27.03.2017 година се е произнесъл по искането на [фирма] [населено място] за присъждането на направените от него, в качеството му на ответник, разноски по делото. С това определение съставът на Районен съд Монтана е осъдил М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата от 7530.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. При тези обстоятелства съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че доколкото М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К. не са обжалвали определението за прекратяване на производството по гр. д. № 316/2017 година по описа на Районен съд Монтана и не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на определението на съда за разноски, подадената частна жалба с вх. № 2852/02.05.2017 година има характера на молба по чл. 248 от ГПК, компетентен да се произнесе, по която е Районен съд Монтана. Този извод на въззивният съд е бил потвърден с определение № 2957/20.09.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено по ч. гр. д. № 4338/2017 година, чиято отмяна се иска в настоящето производство. Същевременно по време на администрирането на молбата за отмяна е постановено определение № 2069/24.10.2017 година на Районен съд Монтана, постановено по гр. д. № 316/2017 година, с което съдът се е произнесъл по направеното с частна жалба с вх. № 2852/02.05.2017 година искане за изменение на постановеното по същото дело определение № 328/27.03.2017 година, по реда на чл. 248 от ГПК, като е оставил искането без уважение. Това определение на първоинстанционния съд е било обжалвано от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К. и е било потвърдено с определение от 04.01.2018 година на Окръжен съд Монтана, постановено по ч. гр. д. № 530/2017 година.
Производството за Глава Двадесет и четвърта от ГПК за отмяна на влезли в сила съдебни актове е уредено като самостоятелно извънинстанционно такова. Затова същото е допустимо само при наличието на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 от ГПК случаи и само по отношение на предвидените в разпоредбата съдебни актове. Съгласно даденото с т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 година задължително тълкуване отмяната е допустима само по отношение на актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. С такава сила се ползват онези съдебни актове, които разрешават съществуващия между страните спор относно съдържанието на материалното право, предмет на производството. Определението на Софийския апелативен съд, чиято отмяна се иска в настоящето производство, не отговаря на горните изисквания. Със същото не е разрешен със сила на пресъдено нещо въпроса за отговорността на направените в исковото производство разноски. С него съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за правилността на определение от 20.06.2017 година на Окръжен съд Монтана, постановено по ч. гр. д. № 163/2017 година. Последното има преграждащ характер, доколкото отрича възможността на М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К. да оспорват определение № 328/27.03.2017 година на Районен съд Монтана, постановено по гр. д. № 316/2017 година по реда на инстанционния контрол. Затова определение № 2957/20.09.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено по ч. гр. д. № 4338/2017 година, което потвърждава този извод на Окръжен съд Монтана също има такъв характер. Това обаче води до неприложимост до възможността за отмяната му по реда на чл. 303 и следващите от ГПК, предвид указанията по т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното не са налице предпоставките за допускане на производство по отмяна на определение № 2957/20.09.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено по ч. гр. д. № 4338/2017 година по подадената от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК, молба с вх. № 17 068/29.09.2017 година, поради което молбата трябва да се остави без разглеждане.
С молбата за отмяна на определението на Софийския апелативен съд е направено и искане за спиране на изпълнението на определението, по реда на чл. 309, ал. 1 от ГПК. Същото би било допустимо, въпреки приетата недопустимост на молбата за отмяна, до разрешаването на въпроса за допустимостта, като би могло да бъде уважено само ако са налице предвидените в чл. 282, ал. 2-ал. 6 от ГПК условия за това. В конкретния случай е налице спор за парично задължение, поради което спирането може да се допусне при условията на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, т. е. при внасяне на надлежно обезпечение в размер на сумата по задължението. Това не е направено, като в молбата си М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК са заявили, че не виждат реална възможност за обезпечение от тяхна страна равно на присъдените в полза на [фирма] [населено място] разноски. Предвид на това искането по чл. 309 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 17 068/29.09.2017 година, подадена от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], с която е поискана отмяната на определение № 2957/20.09.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено по ч. гр. д. № 4338/2017 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 17 068/29.09.2017 година, подадена от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], искане за спирането на изпълнението на определение № 2957/20.09.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено по ч. гр. д. № 4338/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.