2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 24.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1280 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД против решение № 116 от 20.12.2018г. по в.т.д. № 263/2018г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 21 от 06.07.2018г. по т.д.№ 10/2018г. на Окръжен съд – Сливен, с което е уважен предявеният от „Т. ИНВЕСТ” ООД срещу застрахователното дружество осъдителен иск по чл.493, ал.1, т.2 КЗ за сумата от 27 900 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди на описан лек автомобил и са присъдени разноски на ищеца.
Касаторът твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира разноски по делото за трите инстанции.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Т. ИНВЕСТ” ООД, не представя писмен отговор, с който да изложи становището си по нея.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция изцяло е възприела мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратила на основание чл.272 ГПК.
От фактическа страна е прието за безспорно установено по делото, че на 27.08.2017г. в [населено място] е възникнало застрахователно събитие – ПТП, с участието на лек автомобил „Опел-Астра“, с рег. [рег.номер на МПС] , и лек автомобил „Мерцедес“ 230 ГЕ, с рег. [рег.номер на МПС] , при което на втория автомобил, собственост на „Т. Инвест“ ООД са нанесени имуществени щети. По делото е представен протокол за ПТП от 27.08.2017 г. на КАТ – СПП – Сливен, в който е констатирано, че транспортното произшествие е настъпило в резултат на виновното поведение на пътник в лекия автомобил „Опел-Астра“. Пътникът, без да се увери, че покрай автомобила не преминава друго превозно средство, е отворил вратата, в резултат на което, преминаващият в този момент лек автомобил „Мерцедес“ 230 ГЕ, с рег. [рег.номер на МПС] , е предприел маневра и е последвал удар в крайпътно дърво, от което са последвали щетите по превозното средство. Не се спори, че за автомобила, станал причина за възникналото ПТП има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № ВС/02/117000241441, със срок на валидност от 12.01.2017 г. до 11.01.2018 г. със ЗД „Бул Инс“ АД, като застрахователното дружество е било уведомено за настъпилата щета. Извършен е оглед на автомобила от представител на застрахователното дружество, за което е съставен опис на щетите и е установено, че същите не подлежат на ремонтиране, а следва да се подменят увредените резервните части. Ищецът е изискал от сервиз на „Мерцедес“ проформа фактура за посочените в описа, изготвен от застрахователното дружество, резервни части, необходими за извършване на ремонта на превозното средство. Ищецът е поискал е да му бъде заплатена тази щета, на което е последвал отговор от ЗД „Бул Инс“ АД с писмо от 31.10.2017г., че за да бъде сторено това, следва да се представи удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила, тъй като по смисъла на чл.390 КЗ се касае за тотална щета. На ищеца е предложено и споразумение за изплащане на обезщетение по пазарни цени за ремонтни работи, труд и материали в размер на 1853,40 лв. Това не е удовлетворило ищцовото дружество, което е предявило иск по чл.493, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, като в хода на производството е направено искане за увеличаване на исковата претенция до 27 900 лв, за която сума искът е уважен, като е прието, че това е размера на действително претърпените от ищцовото дружество вреди, който съответства на стойността на разходите за възстановяване на автомобила.
За да потвърди първостепенното осъдително решение, апелативният състав е намерил за неоснователни релевираните с въззивната жалба възражения, че съдът не се е съобразил с изискването, произтичащо от чл.390 КЗ и за наличие на неоснователно обогатяване, поради обстоятелството, че застрахованото лице е застраховало автомобил с овехтели части, а му е присъдено заплащане на обезщетение, определено на база на цената на нови.
В мотивната част са изложени съображения, че спазването на изискването по чл.390, ал.1 КЗ не е условие за установяване на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само предпоставка за определяне момента на изпадане на забава от страна на застрахователя за изплащане на това обезщетение. Решаващият състав се е позовал на практиката, обективирана в решение № 44 от 02.06.2015г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/201 г. на II т. о. Относно размера на присъденото обезщетение съдът е кредитирал неоспореното от страните заключение по авто-техническа експертиза, според което стойността на разходите за възстановяване на автомобила възлизат на 27 900 лева, като не е остойностено овехтяване.
В инкорпорираното в жалбата приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за което се поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „Каква е „действителната стойност” на детайлите, стойността на нови части от същия вид по средни пазарни цени или стойност на употребявани части като погиналите по средни пазарни цени?; Няма ли да се достигне до неоснователно обогатяване, ако увредените овехтели детайли бъдат заменени с други, но нови или стойността на обезщетението се определя по нови детайли, още повече в ситуация като настоящата, в която се касае за увредени детайли на автомобил на възраст от 20 години от датата на производство, а обезщетението е определено при замяната им с нови, тъй като все пак материалите имат стареене, износване и т.н., които са естествени процеси?; Следва ли съдебната практика да отрече разликата между понятието „възстановителна стойност” и „действителна стойност” и коя от двете стойности се дължи от застрахователя при изплащане на обезщетение за имуществени вреди с оглед и действащата правна уредба на чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ?”. Касаторът се позова на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не цитира съдебна практика.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въззивната инстанция е взела предвид възстановителната стойност при определянето на стойността за възстановяване на частите на автомобила с нови от същия вид и качество, без да прилага обезценка, съобразно изричната норма на чл.400, ал.1, т.2 КЗ. Определената от вещото лице действителна стойност, срещу която може да се закупи автомобил от същия вид и качество, надхвърля възстановителната стойност. Ето защо, въпросът, коя от двете стойности да се приложи – „възстановителна” или „действителна”, не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като присъждането на действителната стойност би влошило положението на жалбоподателя, което е недопустимо съобразно чл.271, ал.1, изр. 2-ро ГПК. Относно начина на определяне на възстановителната стойност и по-конкретно, дали тя включва овехтяване, не се констатира несъответствие на даденото от апелативния съд разрешение с практиката на ВКС, като самият касатор не сочи акт на ВКС, в противоречие с който да е постановено атакуваното решение, поради което не е налице наведеният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 20.12.2018г. по в.т.д. № 263 /2018г. на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.