О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 24 август 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети август, през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело № 425/2009 година
Производството пред ВКС е образувано по частна жалба на осъдения Х. В. С. срещу разпореждане на съдия-докладчик при Софийски ОС за връщане на касационната жалба против решение от 11.03.2008 година, по ВЧНД№14/2008г., с което е потвърдено постановеното на основание чл.306, ал.1, т.1НПК, вр.чл.25, ал.1НК определение на РС – Елин Пелин. Релевирани са оплаквания, сочещи на незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.
В писмено становище представител на ВКП аргументира позиция за неоснователност на подадената частна жалба и за липса на законови условия, предпоставящи нейното уважаване.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, като взе предвид предложените доводи в подадената жалба на осъденото лице срещу разпореждане от 10.05.2009година на Софийски ОС и съобразявайки се материалите по делото в рамките на предоставените му от закона правомощия, намира същата за неоснователна.
В процесуалната норма на чл.346НПК е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на контрол от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба и систематическо тълкуване на последната, във връзка със задължителните предписания, регламентирани в чл.341, ал.1, вр.чл.334 – чл.338 НПК обосновават извода, че решенията и определенията на окръжните съдилища като въззивна инстанция, с изключение на посочените в чл.334 ал.1, т.т.3 и 4 НПК, не са включени в обхвата на касационната проверка. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт с иманентно присъщите му характеристики-неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в разпоредбите на чл.412 ал.2, т.1, вр. чл.346 НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem-чл.24, ал.1, т.6 НПК/, задължителност /чл.413 НПК/ и изпълнителна сила /чл.412 ал.1 НПК/.
Атакуваното съдебно решение, с което е потвърдено определение от 04.10.2007година, по ЧНД№1/2007г. по описа на Елинпелински РС не е от категорията обжалваемите пред касационната инстанция въззивни актове, на каквито претенции сочи съдържанието на подадената от осъдения жалба. Правната природа и юридически стабилитет на въззивния акт на Окръжен съд-София са логическа последица от императивността и задължителната сила на закона, и той не може да бъде предмет на касационен инстанционен контрол.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира за законосъобразно атакуваното разпореждане на Окръжен съд-София, с което е прието че въззивно решение от 11.03.2008 година, по ВЧНД№14/2008г. не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, мотивирало го да върне касационната жалба на осъденото лице като процесуално недопустима. Констатираните фактически данни, корелират на установеното като законови изисквания в разпоредбата на чл.351, ал. 4, т.3 НПК, поради което и последната правилно и обосновано е приложена от съдията-докладчик, обстоятелство обуславящо неоснователност на частната жалба на Х. С.
Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр. ал.4, т.3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на осъдения Х. В. С. срещу разпореждане на съдия-докладчик при Софийски окръжен съд за връщане на касационната жалба против решение от 11.03.2008година, постановено по ВЧНД№14/2008 година, по описа на съда .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.