4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
[населено място], 25.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 858 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. Б. срещу определение № 5109 от 08.04.2010г. по ч. гр. дело № 10756/2009г. на Софийски градски съд, II-А въззивно отделение. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 03.08.2009г. по гр. дело № 2938/2009г. на Софийски районен съд, 38 състав, с което е обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение по чл. 401 ГПК срещу длъжника И. Г. Г. от [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – разпоредбата на чл. 415 ГПК се тълкува различно от съставите на ВКС и от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът И. Г. Г. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, въззивната инстанция е приела, че заявителят не е представил в едномесечен срок от съобщаването му, че е подадено възражение от длъжника, доказателства за предявяване на иска от кредитора против длъжника съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК. Частният жалбоподател е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена от районния съд на 13.02.2009г., длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и с разпореждане от 01.06.2009г., връчено на заявителя на 17.06.2009г., е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. С разпореждане от 03.08.2009г. съдът е обезсилил издадената в полза на [фирма], [населено място] заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният за спора въпрос се отнася до тълкуването на разпоредбата на чл. 415 ГПК: има ли регламентиран срок за уведомяване на съда в заповедното производство, че искът за установяване на вземането е предявен; в кой случай следва да бъде обезсилена заповедта за изпълнение – при непредявяване на иск за установяване на вземането в законоустановения едномесечен срок или поради неуведомяване на съда в заповедното производство за предявяване на установителния иск.
Доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантните за делото процесуалноправни въпроси е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, която не се налага да бъде променяна. Тя е в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, а именно в едномесечен срок заявителят да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Съдът, издал заповедта, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет, съвпадащ с претенцията по заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. При постановяване на определението въззивният съд се е съобразил с установената от ВКС съдебна практика.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното определение № 282/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС не е постановено в производство по частна касационна жалба и не решава релевантния за настоящия спор въпрос по същество, а разглежда въпроса „подлежи ли на обжалване определението по чл. 415, ал. 2 ГПК, с което са обезсилени заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист”.
Представеното определение от 16.07.2009г. по ч. гр. дело № 209/2009г. на Окръжен съд Габрово не доказва наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в горепосочените определения ВКС е формирал трайноустановена съдебна практика, с която съдилищата следва да се съобразяват и която не се налага да бъде променена.
Неоснователен е доводът за противоречиво решаване на релевантните за спора въпроси от различни състави на ВКС. Възприетото становище в определение № 483/05.10.2009г. по ч. т. дело № 444/2009г. на ВКС, I т. о. , че въззивният съд правилно е съобразил представеното с въззивната жалба писмено доказателство – искова молба за предявен от заявителя в едномесечния срок иск по чл. 415, ал. 1 ГПК и е отменил определението на съда за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е единичен случай. По релевантните за делото процесуалноправни въпроси е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС, обективирана в горепосочените съдебни актове на различни състави на ГК и ТК на ВКС, която е в изложения по-горе смисъл.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5109 от 08.04.2010г. по ч. гр. дело № 10756/2009г. на Софийски градски съд, II-А въззивно отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.