О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 28.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2041/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] и [фирма] срещу решение №33 от 7.01.2016г., постановено по в.гр.д.№3727/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в, в частта му, имаща характер на определение, с което въззивният съд е отменил определение от 24.11.2015г. постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по гр.д.№ 5515/2012г. по описа на СГС, ГО, 19 състав и вместо това е осъдил [фирма] да заплати на Х. А. К. и Г. П. К. сумата 6 868.66 лв. – адвокатско възнаграждение за първата инстанция, определено по реда на чл.78 ал.5 ГПК.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част относно разноските за първата инстанция, имаща характер на определение, е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи се, че законосъобразно с определението от 24.11.2015г. първоинстанционният съд е уважил възражението на ответниците за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение до нормативно предвидения минимум по Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Излагат се съображения, че въззивният съд не е имал основание да увеличава дължимите разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция като се акцентира и върху обстоятелството, че ищците са представлявани от адвокат, който е техен син и че същите не са представили доказателства за реално заплащане на претендирания адвокатски хонорар.
С допълнителна молба от 11.04.2016г., имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, жалбоподателите поддържат, че са налице условията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение в обжалваната му с частната жалба част, е постановено в противоречие с указанията, дадени в Тълк.решение №6/2013г. ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по частната касационна жалба Х. А. К. и Г. П. К., в който се поддържа, че обжалваното решение в частта за разноските, направени пред първата инстанция, е съобразено с практиката на ВКС и че не са налице основанията за допускане на неговото касационно обжалване.
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 ГПК съдебен акт.
С определение от 24.11.2015г. постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по гр.д.№ 5515/2012г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, е изменено решение№16608/2.09.2014г. по същото дело в частта му за разноските като е намален размера на присъденото в полза на ищците Х. А. К. и Г. П. К. адвокатско възнаграждение от 14 500лв. до сумата 5 330лв. С въззивното решение от 7.01.2016г. по в.гр.д.№3727/2015г. апелативният съд е уважил частната жалба на Х. и Г. К. срещу определението от 24.11.2015г. като е приел, че неправилно в обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, първоинстанционният съд е изчислил минималния размер на адвокатското възнаграждение въз основа на цена на иска от 150 000 лв., вместо на базата на действителната цена на иска от 150 000 щ.д. По тези съображения апелативният съд е отменил определението от 24.11.2015г. като е присъдил в полза на ищците разноски за адвокат пред първата инстанция в размер на 6 868.66 лв., определени по реда на чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване на курса на щатския долар по фиксинга на БНБ към датата на депозиране на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 ГПК е обусловено от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Според задължителните указания в ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението към частната касационна жалба няма формулиран правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, а само твърдение за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото / в случая за изхода на спора относно разноските/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №33 от 7.01.2016г., постановено по в.гр.д.№3727/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в, в частта му, имаща характер на определение, с което въззивният съд е отменил определение от 24.11.2015г. постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по гр.д.№ 5515/2012г. по описа на СГС, ГО, 19 състав и вместо това е осъдил [фирма] да заплати на Х. А. К. и Г. П. К. сумата 6 868.66 лв. – адвокатско възнаграждение за първата инстанция, определено по реда на чл.78 ал.5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :