О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 04.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1009 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №363 от 22.03.2010г. по гр.д.№925/09г. на В. окръжен съд е оставено в сила решение №809 от 24.03.09г. по гр.д.№6920/07г. на В. районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Ж., Г. П., Р. П. и Т. П. срещу М. К. и Б. К. искове по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част от имот №1371 по ПНИ на с.о.”П.”, с площ на реалната част от 711 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот с решение №574/07.12.98г. на ПК Варна, допълнено с решение №655/22.11.95г., с което собствеността е възстановена в стари реални граници. Ответниците обаче имат противопоставими права, произтичащи от разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Процесният имот №1371 е част от по-голям имот с площ от 2 дка, който Д. С. А. е получил през 1966г. по замяна от Т. комисия, снабдил се е с констативен нот.акт №14/66г., след което с нот.акт №164/66г. е дарил на своя внук Д. С. А. ? ид.част от него. От своя страна Д. А. с нот.акт №164/90г. е прехвърлил на ответницата М. К. чрез замяна 600/1000 ид.части от собствените си 1000 кв.м. ид.ч. от същия имот, а впоследствие с нот.акт №190/2001г. е продал на М. останалите 400кв.м. ид.ч., с уточнението, че те са от имот №1371 по КП на местността. Продажбата е извършена по време на брака на двамата ответници. Направен е извод, че след като с имота, получен при замяната по ЗТПС от 1966г. има извършени последващи разпоредителни сделки, тази замяна остава в сила и затова ответниците имат противопоставими права, които изключват собствеността на ищците върху спорния имот. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса могат ли на ищците да бъдат противопоставени права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато липсва идентичност между предоставения по замяната имот и този, който се владее от ответниците и е предмет на правния спор за собственост. Жалбоподателите се позовават на решение №123 от 16.04.09г. по гр.д.№3394/07г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №52 от 09.02.09г. по гр.д.№4599/07г. на ІІІ ГО и определение №1440 от 15.01.09г. по гр.д.№6157/07г. на ІІ ГО. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се поддържа и по процесуалноправния въпрос чия е тежестта на доказване наличието на протокол на Т. комисия за замяна по ЗТПС, послужил като основание за издаване на констативен нотариален акт за собственост. Жалбоподателите считат, че по този въпрос има противоречие между обжалваното решение на въззивния съд и решение №265 от 28.04.09г. по гр.д.№5248/07г. на ІV ГО.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът дали на ищците могат да бъдат противопоставени права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато липсва идентичност между предоставения по замяната имот и този, който се владее от ответниците и е предмет на правния спор за собственост, не възниква по настоящото дело, тъй като по него идентичността е установена. Установено с приетите експертизи, че процесният имот, за който ответниците се позовават на права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, е идентичен с част от по-големия имот с площ от 2 дка, получен от техния праводател при замяната по ЗТПС от 1966г. Затова посоченото съдебно решение №123 от 16.04.09г. по гр.д.№3394/07г. на ВКС, ІІІ ГО, което е постановено при различна фактическа обстановка, не обосновава наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос. Нещо повече – обжалваното въззивно решение е в пълно съответствие с другото решение, посочено от жалбоподателите – решение №52 от 09.02.09г. по гр.д.№4599/07г. на ІІІ ГО на ВКС, което е постановено при сходна фактическа обстановка, т.е. при установена идентичност между имота, получен при замяната от Т. комисия и този, който се владее от ответниците, противопоставящи права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. И на последно място – определение №1440 от 15.01.09г. по гр.д.№6157/07г. на ІІ ГО не съдържа произнасяне по поставения въпрос и е неотносимо към него. С решението по същество по същия правен спор съставът на ВКС е признал правата на ответниците по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и следователно отново няма противоречие с обжалваното въззивно решение по поставения въпрос.
Следва да се има предвид и това, че в производството по чл.288 от ГПК не могат да се обсъждат доводите на жалбоподателите срещу заключенията на вещите лица, възприети и от въззивния съд, с които идентичността на имотите е установена.
Няма противоречива съдебна практика и по процесуалноправния въпрос чия е тежестта на доказване наличието на протокол на Т. комисия за замяна по ЗТПС, послужил като основание за издаване на констативен нотариален акт за собственост. В посоченото от жалбоподателите решение №265 от 28.04.09г. по гр.д.№5248/07г. на ВКС, ІV ГО правата на ответниците, произтичащи от чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ не са зачетени, но не защото те не са установили наличието на протокол за замяна по ЗТПС, а защото не са установили идентичност между имота, описан в протокола за замяна и този, който владеят и за който противопоставят права по чл.18з от ППЗСПЗЗ – т.е. в това решение отново се поставя въпросът за идентичността на имотите, но то е постановено при друга фактическа обстановка и не засяга процесуалноправния въпрос, поставен от жалбоподателите в настоящото производство.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №363 от 22.03.2010г. по гр.д.№925/09г. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: