О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№105
ГР. София, 05.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.03.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.т.д. №60383/16 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. М. и А. М., чрез особен представител адв. А., срещу въззивното определение на Апелативен съд Велико Т. / АС/ по гр.д. №105/16 г. от 2.08.16 г., с което частните жалбоподатели , като ответници по иска, са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на АС, сумата от 5 801,12 лв., държавна такса за въззивната им жалба. В частната жалба се сочи, че определението е недопустимо, защото противоречи на императивната разпоредба на чл.246 ГПК за неоттегляемост на решението. Възложените разноски са част от съдържанието на решението по чл.236, ал.1,т.6 ГПК. Постановеното решение може да бъде изменено и допълвано само в предвидените от закона случаи – чл.247-250 ГПК, като по собствена инициатива съдът може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Изменение на решението в частта за разноските е допустимо от съда, който го е постановил, но само по искане на някоя от страните в определения в чл.248 ГПК срок. Нормата е процесуална и не подлежи на тълкуване и прилагане по аналогия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение на АС и е допустима, но неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че в мотивите на решението му по делото е посочено, че дължимата държ. такса по жалбата следва да се присъди с решението по спора, като се възложи на съответната страна, съобразно изхода му. Позовал се е на т.7 от ТР №6/13 г. ОСГТК, според която особеният представител не дължи държ. такса, тъй като същата се дължи от страната. С решението по спора въззивният съд е присъдил дължимите от въззивниците разноски, но е пропуснал да им възложи дължимата от тях, с оглед изхода на делото, държавна такса. Затова я е присъдил допълнително с обжалваното определение.
Определението е допустимо. Ако страната остане задължена за разноски за производството, съдът постановява определение по чл. 77 ГПК за принудителното им събиране, както е в случая. Последователно съдебната практика се придържа към разбирането, че пропускът на съда своевременно да събере цялата дължима държавна такса не обуславя недопустимост на постановения съдебен акт. Задължението за внасяне на държавна такса е финансовоправно задължение към бюджета, държавната такса се присъжда служебно от съда, като това може да стане и след завършване на делото според цитираната разпоредба- опр. по ч.гр.д. №465/09 г. на четвърто г.о. и по т.д. №555/12 г. на първо т.о. на ВКС.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна – обжалваното определение не противоречи на процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Апелативен съд велико Т. по т.д. №105/16 г. от 2.08.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: