Определение №105 от 6.2.2019 по ч.пр. дело №213/213 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 105

гр. София,06.02.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№213 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Р. Н. срещу разпореждане от 16.11.2018 г. по в.т.д.№163/2018 г. на АС Велико Търново, с което е върната касационната жалба на Д. Р. Н. срещу постановеното по делото решение.
В жалбата се навеждат доводи, че разпореждането е неправилно. Посочва се, че въззивният съд е следвало да даде възможност за представяне на пълномощно за извършено писмено процесуално действие и то, без да дава указания за отстраняване на други нередовности. Излагат се съображения, че указанията на въззивния съд е следвало да бъдат съобщени лично на жалбоподателя, още повече че е налице изрично пълномощно от 22.11.2018 г., потвърждаващо извършените действия по подаване на касационна жалба. Поддържа се също така, че в срока за отстраняване на нередовности е подадена основателна молба по чл.63 от ГПК и молба за освобождаване от държавна такса, по които липсва произнасяне от съда. С оглед изложеното и тъй като е невъзможно да се обединява качеството на процесуален представител и качеството на съдебен адресат, се иска отмяна на разпореждането.
Ответникът по частната жалба – „Лев Инс” АД заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Установява се, че указанията на въззивния съд за отстраняване на нередовностите на подадената от Д. Р. Н., чрез адвокат А. М., касационна жалба – за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, за представяне на пълномощно за подписалия касационната жалба адвокат и на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, са редовно връчени на 30.10.2018 г., на посочения от жалбаподателя с молба от 09.07.2018 г. съдебен адресат – адвокат А. М.. На 06.11.2018 г., адвокат М. е поискал от съда продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, поради наличие на служебна ангажираност „по дела в [населено място] и извън София”, която с определение от 16.11.2018 г. е оставена без уважение поради липса на доказателства за служебна ангажираност и поради обстоятелството, че служебната ангажираност не може да се квалифицира като уважителна причина за продължаване на дадения срок. С обжалваното разпореждане касационната жалба на Д. Р. Н. срещу постановеното по делото решение е върната, като в разпореждането е прието, че касаторът е редовно уведомен за дадените указания чрез връчването им на съдебния му адресат /единственото задължение на последния е било да уведоми касатора за дадените указания/, но в указания срок не е представено точно и мотивирано изложение на касационните основания и пълномощно на подписалия жалбата адвокат /въззивният съд е приел, че касаторът е освободен от внасяне на държавна такса/.
Разпореждането е правилно.
В дадения от въззивния съд срок, изтекъл в края на 06.11.2018 г. – присъствен ден, жалбоподателят не е изпълнил ясните и конкретни указания на въззивния съд /който е изпълнил задължението си да укаже всички констатирани нередовности в разпореждането, с което касационната жалба е оставена без движение/, като не са представени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и пълномощно за подписалия жалбата адвокат. Съобщението за дадените указания е редовно връчено на жалбоподателя, чрез посочения от него съдебен адресат, поради което е липсвало задължение на въззивния съд да разпореди личното връчване на жалбоподателя. В този смисъл и тъй като в искането за продължаване на дадения срок не са били изложени уважителни причини и представени доказателства за наличието им /очевидно е, че изпълнението на задълженията на адвоката във връзка със сключени от него договори за правна защита и съдействие, зависи изцяло от неговата воля, като неравномерното разпределение във времето на задълженията по различни договори, не съставлява уважителна причина за продължаване на даден от съда срок/, а с оглед разпоредбата на чл.101, ал.3 от ГПК, процесуалното действие на жалбоподателя от 22.11.2018 г. /подписването на пълномощно, с което са потвърдени извършените от адвокат М. процесуални действия по подаване на касационна жалба/ се смята за неизвършено, частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.11.2018 г. по в.т.д.№163/2018 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top