О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105
София, 06.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 49/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. Б. Д. от гр. Ш., приподписана от адв. С срещу определение №3566/26.11.2008 год., постановено по гр. д. № 2517/2008 год. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила определение №13248 на Варненския районен съд,31 състав, постановено на 26.09.2008 год. по гр.д. № 6843/2008 год., с което производството по делото е прекратено.
В приложението към частната касационна жалба по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е посочил визираното такова в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Представил е решение № 1500/26.07.1999 год. , постановено по гр.д. № 286/99 год. на ВКС, ІV г.о.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о., приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото , в които съдът се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос , който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд . В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не е формулирал кой е съществения материално – правен или процесуално- правен въпрос, който в обжалваното определение е решен в противоречие с практиката на ВКС .
Под „практика на ВКС” разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1 има предвид трайната практика на ВКС , съставляваща конкретни решения , с които многократно еднообразно са били разрешавани еднородни случаи, както и Постановленията на пленума и Тълкувателните решения на общите събрания на Върховния съд , както и Тълкувателни решения на ВКС, които са задължителни за съдилищата. Такава практика в случая изобщо не е посочена. Представеното решение на ВКС, № 1* от 26.07.1999 год., ІV г. о. само по себе си не може да обоснове извод, че с обжалваното определение е разрешен съществен материално правен или процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС ,още повече, че такъв въпрос в изложението към частната касационна жалба, както се посочи, не е формулиран.
Останалите доводи, навеждани в частната касационна жалба се отнасят към касационните основания за отмяна на обжалваното определение, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
При въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подпора на частните жалби, обуславящи разглеждането им по същество. Доколкото в случая тези допълнителни изисквания не са изпълнени, касационно обжалване на определението от 26.11.2008 год. по ч.гр.д. № 2517/2008 год. на Варненския окръжен съд, не следва да се допуска.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 26.11.2008 год. , постановено по ч.гр.д. № 2517/2008 год. на варненския окръжен съд по частна касационна жалба на Х. Б. Д. от гр. Ш..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: