Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
975_15_opr_chj_274(2)@280(2)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 06.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 975 /2015 г.:
Производство по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. Х. срещу определение № 215 от 11.12.2014 г. по гр.д. № 5095 /2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. В. Х. срещу въззивно решение № 214 /09.05.2014 г. по гр.д. № 207 /2014 г. на Хасковския окръжен съд, г.о. и е прекратено производството по делото.
Съставът на ВКС е приел, че са разгледани искове с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено право на собственост върху втори етаж от жилищна сграда в [населено място], построена в УПИ с площ 570 кв.м. и чл.64 ЗС за определяне на прилежащата площ от имота в размер на 224 кв.м. за обслужване на този етаж по предназначение; двата иска са оценяеми, цената на първия иск се определя съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК от данъчната му оценка, в случая са представени две такива удостоверения – за жилището в размер на 749.80 лева и за целия имот – земя и сгради – за 2 234.10 лева, от които оценката на земята е за 1 039.70 лева. Последната представлява цената на иска по чл.64 ЗС, определена също на основание чл.69,ал.1,т.2 ГПК. Следователно е налице недопустимост на касационното обжалване съгласно чл.280,ал.2 ГПК, поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно с доводи, че по делото има заключение на вещо лице, което определя пазарната стойност на недвижимия имот над 5000 лева, както и че спорът е за собственост върху жилищната сграда, което предвид особеността на предмета на спора и справедливостта, налага разглеждането на жалбата.
Насрещните страни не са подали отговор.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, т.к. споделя фактическите и правни изводи, отразени в мотивите към обжалваното определение, към които препраща по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК.
Първият довод за незаконосъобразност е неоснователен поради следното: Разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 ЗС предвижда, че цената на исковете за собственост и други вещни права върху имот се определя върху данъчната оценка и само ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. Правилото предвижда определяне въз основа на данъчна оценка, каквато всеки недвижим имот има. В случая точно както е приел съставът на ВКС, самият ищец Д. В. Х. е представил две данъчни оценки (л. 10 и л.18), чиито размери са точно отразени и съобразени от другия състав на ВКС. Страните не са повдигнали въпроса за цената на иска в преклузивния срок за това, установен в правилото на чл.70,ал.1 ГПК – най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, проведено на 01.08.2013 г. (л.62). В първото съдебно заседание въпросът за цената на иска не е повдиган и служебно от съда, поради което тя е останала неизменна в цялото производство.. Към това следва да се добави и че съдът не е назначавал и приемал заключение за пазарната цена на етажа и част от дворното място и не е следвало да прави това при наличието на данъчни оценки и дори да беше приел такива, при наличието на данъчни оценки те биха били без значение за определяне на цената на исковете.. Изводът е, че цената на всеки един от двата иска е определена законосъобразно въз основа на представените данъчни оценки.
Вторият довод за незаконосъобразност също е неоснователен, т.к. допустимостта за касационно обжалване се определя от закона – правилото на чл.280 ГПК, ал.2 от който предвижда изрично, че част от въззивните решения не подлежат на касационно обжалване – тези по оценяеми искове с цена до 5 000 лева по граждански дела, като при няколко съединени иска преценката се извършва за всеки иск поотделно. Правилото е императивно и съдът е длъжен да го прилага, което означава, че няма правомощие да не го приложи. Законодателят не е предоставил на ВКС възможността да преценява допустимостта до касационно обжалване по съображения за правната квалификация на разглежданите искове и преценката му за справедливост.
Крайният извод е, че доводите на частния жалбоподател са неоснователни, т.к. въззивното решение попада в хипотезиса на нормата на чл.280,ал.2 ГПК – постановено е по оценяеми искове с цена под 5 000 лева, чиято диспозиция е, че такива въззивни решения не подлежат на касационно обжалване. Единствените критерии на правилото са дали исковете са оценяеми и дали оценяемите са с цена по-ниска от 5 000 лева всеки.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещните страни не претендират разноски и не представят доказателства, че са направила такива, поради което също нямат право на разноски.
Воден от изложеното, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 215 от 11.12.2014 г. по гр.д. № 5095 /2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.