6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 105
София, 06.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4233/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от В. Л. Н. чрез адвокат К. Г., срещу решение № 189 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 293/2017 г. на Пернишкия окръжен съд. Касаторът е изложил доводи за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна иска – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Д. Г. Е. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 134 от 08.03.2017 г. по гр. д. № 383/2014 г. на Радомирския районен съд, с което без уважение е оставена молба по чл. 247 ГПК на ищеца В. Л. Н. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20 от 26.02.2015 г., постановено по същото първоинстанционно дело.
С решение № 20 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 383/2014 год. на Радомирския районен съд е определена на основание чл. 109а ЗС границата между собствения на ищеца /сега касатор/ неурегулиран поземлен имот в [населено място], махала „П.”, община Р., с площ от 660 кв. м., при съседи: от запад – имот на Г. М., от изток- имот на И. С. и земеделска земя, от север – път и имот на наследници на С. И. И. и от юг – земеделска земя, представляващ по скицата на вещото лице Д. Н. пространството между северозападния ъгъл на сграда, означена с „МЖ” в оцветеното в жълто пространство по цялата й външна северна стена, последователно до буквите ТЖЕЦЗИЙ и до същия северозападен ъгъл, и поземления имот на ответника Д. Г. Е., с площ от 640 кв. м., при граници: път, И. С., Г. М. и ТКЗС, представляващ на същата скица пространството, заключено между северозападния ъгъл на сграда, означена с „МЖ” в оцветеното в жълто пространство, по цялата й северна стена последователно по буквите ТЖЕДГПНМЛК и до същия северозападен ъгъл, както следва: от северозападния ъгъл на сграда, означена с „МЖ” в оцветеното в жълто пространство на скицата, представляваща неразделна част от решението /л. 87 от първоинстанционното дело/, по цялата й външна северна страна, последователно по буквите ТЖЕД.
Ищецът е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на горното решение при определяне на границите на неговия имот съгласно скицата на вещото лице в буквено изражение. Твърди, че описанието в буквено изражение не отговаря на приетите по делото писмени доказателства, мотивите на решението и първия абзац на диспозитива, в който границите са описани съгласно приложените от страните по делото нотариални актове за собственост. По- конкретно твърдението се свежда да това, че при описанието на границите на имота на ищеца съгласно нотариалните актове като граница от изток е посочен имот на И. С. /първи абзац от диспозитива на решението/, докато при описанието съгласно скицата на вещото лице /втори абзац от диспозитива на решението/ не е посочен като граница от изток имотът на И. С., заключен между буквите ДГ- описанието спира до буква Е в посока изток.
Първоинстанционният съд оставил без уважение молбата с правно основание чл. 247 ГПК. Приел, че не е налице разминаване между формираната от съда воля, изразена в мотивите на решението, респективно в диспозитива на същото, като чрез поправка на очевидна фактическа грешка не може да се стигне до пререшаване на спора по същество, респективно не може да бъде изменена вече заявената искова претенция.
С въззивното решение, предмет на касация, е прието, че не е налице твърдяното от ищеца несъответствие между мотивите на първоинстанционното решение и частта от диспозитива, съдържаща буквеното описание на определената по реда на чл. 109а ЗС граница. Първоинстанционният съд е формирал воля в смисъл, че имотът на ищеца с площ от 660 кв. м. е заключен по скицата на вещото лице между северозападния ъгъл на сграда, означена с МЖ в оцветеното в жълто пространство по цялата й северна стена последователно до буквите ТЖЕЦЗИЙ и до същия северозападен ъгъл. Това описание е възпроизведено и в диспозитива на съдебното решение. За необосновано въззивният съд приел твърдението, че липсва отразяване на границата от изток, заключена в буквите ДГ, тъй като правосъдната воля била границата на имота на ищеца от тази страна да спре до буква Е, без да продължава до букви Д и Г. Посочил, че в мотивната част на първоинстанционното решение е прието, че имотът на насрещната страна – ответника, с площ от около 640 кв. м., е заключен по скицата на вещото лице между северозападния ъгъл на сграда, означена с МЖ в оцветеното в жълто пространство по цялата й северна стена последователно до буквите ТЖЕДГПНМЛК и до същия северозападен ъгъл, следователно именно неурегулираният поземлен имот, собственост на ответника има граница, включваща буквите ДГ, докато имотът на ищеца е заключен по скицата на вещото лице в пространство, което не включва продължение по буквите ДГ и тази негова правосъдна воля е обективирана в диспозитива на решението. По тези съображения въззивният съд приел за неоснователен довода за допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между мотивите и частта от диспозитива, съдържаща буквеното изражение на границата и посочил, че такава би била налице, ако бе прието, че имотът на ищеца включва и пространството по продължението на буквите ДГ. За неоснователно е прието и твърдението да е налице несъответствие между мотивите и диспозитива при описанието на границите на страните съгласно нотариалните актове за собственост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1. може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни – по този въпрос се твърди противоречие с решение № 203/08.12.2016 г. по гр. д. № 2220/2016 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., и решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о.; 2. въззивният съд задължен ли е при постановяване на решението си да се произнесе по същество по всички въведени в предмета на делото възражения, които са от значение за делото – твърдяното противоречие е с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 221/15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, ІV-то г. о.; 3. какви са основните индивидуализиращи белези при индивидуализацията на недвижимите имоти, когато границите между тях са предмет на спор между страните – поддържа се противоречие с решение № 627/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, І-во г. о.
Предвид цитирана и представена съдебна практика основанието за допускане на касационно обжалване се свързва с разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК в редакцията съгласно публикацията преди изменението с ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, обективирана в решението.
В разглеждания случай предмет на делото по чл. 109а ЗС е определяне на границата между съседните на страните недвижими имоти. Тъй като разрешаването на този спор е било обусловено от пространствения обхват на правото на собственост, съдът е индивидуализирал всеки един от съседните имоти, като за описанието им чрез граници се е позовал на отразеното в легитимиращите ги нотариални актове, от една страна, и на буквеното означение на тези граници според скицата към заключението на вещото лице от техническата експертиза, от друга страна. Според ищеца в буквеното означение е допусната очевидна фактическа грешка, като линията, по която е определен неговият имот, следвало да обхваща и буквите ДГ. Ето защо искането на ищеца е за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт по чл. 109а ЗС относно източната граница на неговия имот.
Характерно за същността на производството по чл. 247 ГПК е, че исканата промяна не следва да се отразява на вече формираната воля на съда по съществото на спора. Именно поради това данни за допусната очевидна фактическа грешка обикновено се черпят от мотивите към решението.
Процедирайки по този начин, въззивният съд е установил, че не е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на основното решение по чл. 109а ЗС, като при обосноваване на този извод подробно е проследил решаващата дейност на съда, обективирана в мотивите към съдебния акт, която е резултат от обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. Поставените от касатора първи и втори въпроси се отнасят именно до този етап от дейността на съда, осъществена при постановяване на основното решение. Те не са свързани с производството по чл. 247 ГПК, в което съдът не разполага с правомощието отново да обсъжда всички доказателства, доводи и възражения на страните, които са от значение за определяне на действителната граница между съседните недвижими имоти. Към същия етап на правосъдната дейност се отнася и третият поставен въпрос – за начина, по който се извършва индивидуализацията на един недвижим имот. А след като касаторът не поставя въпроси във връзка с предмета на делото по чл. 247 ГПК, то общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.
Наред с това следва да се посочи, че искането, заявено по реда на чл. 247 ГПК, по същността си е искане за изменение волята на съда за това, че една площ от около 152 кв. м., част от оцветеното в жълто пространство, е част от собствения на ответника по иска имот и не е част от имота на ищеца. Това е пространството, заключено между северозападния ъгъл на сградата, означена с „МЖ” в оцветеното в жълто пространство, по цялата й северна страна, последователно по буквите КЛПГДЕЖТ и до същия северозападен ъгъл. Именно до промяна на така формираната воля на съда би се достигнало, ако в диспозитива на съдебния акт по чл. 109а ЗС се постанови, че границата следва да продължи от буква Е на изток до букви Д и Г. Тогава площта от около 152 кв. м. би станала част от имота на ищеца, което не е прието в основното решение и не може да бъде постигнато като резултат в производството по чл. 247 ГПК.
Не се установява и при произнасяне по молбата по чл. 247 ГПК съдът да е излязъл извън рамките на своите правомощия в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, което да доведе до недопустимост на постановеното решение, какъвто случай е разгледан в решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС, І-во г. о. – пререшаване на спора, поправка на формираната с основното решение воля на първоинстанционния съд без надлежно подадена в законния срок въззивна жалба против първото решение и служебно допълване на последното.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие сер. К № 0000008373/01.11.2017 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 189 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 293/2017 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Л. Н. с ЕГН …. и адрес: [населено място], местност „П.” [жилищен адрес] да заплати на Д. Г. Е. от [населено място], община Р., П. област, разноските за касационното производство в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: