О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр.София, 08.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3345 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ч., чрез адвокат С. И. от САК, срещу въззивно решение № 3748 от 29.05.2017 г. по в.гр.д. № 3276/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 31.08.2016 г. по гр.д. № 2637/2016 г. на Софийски районен съд, 141 състав, за отхвърляне на исковете на Н. Г. Ч. против Н.м.т.б.„Ц. Б. ІІІ“, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, да се признае за незаконно и да се отмени дисциплинарното уволнение на Н. Г. Ч., на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.187, т.10 и чл.190, ал.1, т.7 КТ, наложено със Заповед № РД-08-528/21.10.2015 г., за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „директор” и за присъждане на обезщетение в размер на 22823 лева за оставането без работа поради незаконното уволнение, ведно със законните лихви от 19.01.2016 г. до изплащане на сумата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси: 1. Следва ли при преценка на тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение да бъде обсъдено дали от него са настъпили или е възможно да настъпят неблагоприятни последици за работодателя, доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, както и субективното отношение на работника или служителя към нарушението; 2. Чия е доказателствената тежест по искове за отмяна на незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и съответно коя от страните по делото трябва да установи законното упражняване на потестативното право да се уволни работника или служителя; 3. За да се приеме, че е налице неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закон или друг нормативен акт, необходимо ли е нарушенията да са установени с влязъл в сила акт по реда на съответния закон или друг нормативен акт и от посочените в тях органи или е достатъчно работодателят да е установил нарушенията сам. Изложени са съображения, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н.м.т.б. „Ц. Б. ІІІ“, чрез адвокат Р. Пашова от САК е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за реализиране дисциплинарната отговорност на ищеца са издадени Заповед № РД-08-513/13.10.2015 г. и Заповед № РД-08-528/21.10.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които са достатъчно фактически мотивирани, съгласно чл.195, ал.1 КТ и индивидуализират нарушенията, препращайки към доклад за извършена проверка на инспектората в министерството. Според мотивите на въззивната инстанция, посочените в заповедта нарушения са констатирани от длъжностни лица в официален документ, който съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползва с материалната доказателствена сила, която не е оборена, поради което нарушенията са доказани, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца. Въззивния съд е приел за ирелевантно по отношение на спорния предмет, дали е ангажирана административно-наказателната отговорност на служителя по специалния закон, след като уволнителната заповед съдържа изискуемите реквизити и препраща към фактическите обстоятелства за допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ, за които работодателят може да наложи дисциплинарно уволнение – чл.190, ал.1, т.7 КТ. В този смисъл, въззивната инстанция възприема изводите на първоинстанционния съд, че наложеното наказание съответства по тежест на многобройните и съществени нарушения на служителя, поради което е потвърдила обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Поставеният материалноправен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е решен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 576 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 700/2010 г. на ІV г.о. и решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. на ІV г.о., в които се приема, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение. Така в решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040 г. на ВКС, ІV г.о. е посочено, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице и се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. В случая, въззивният съд приема, че докладът на служителите от инспектората и звеното за вътрешен одит в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като официален документ, се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена, поради което констатираните множество съществени нарушения при изпълнение на възложените му контролни функции по планиране и разходване на финансовите средства и точно прилагане на нормативните изисквания при провеждането на обществени поръчки и сключването на договори от Н., представляват дисциплинарни нарушения в хипотезите на чл.187, т.10 и чл.190, ал.1, т.7 КТ, които са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, което е в съответствие с цитираните решения на Върховния касационен съд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на процесуалноправния въпрос, чия е доказателствената тежест да установи законността на уволнението, тъй като съдебната практика на ВКС приема непротиворечиво, че съгласно изискванията на чл.195, ал.1 КТ, заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да е мотивирана, с което се гарантира правото на защита на работника или служителя и дава възможност на съда да извърши проверка за законността на уволнението, а доказателствената тежест да установи законното упражняване на потестативното право да се уволни работника или служителя, е на работодателя, който при оспорване пред съда следва да докаже, че наложеното дисциплинарно наказание, съответства на допуснатите дисциплинарни нарушения, сочени в заповедта за уволнение или в друг документ, към който тя препраща. В случая, изводите на съда, че всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищеца е дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.7 КТ, което се доказва от констатациите в официалния доклад за извършена проверка в Н., доколкото по делото не е била оборена неговата материална доказателствена сила, са изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, в която се приема, че при иск за отмяна на незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, който трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. В този смисъл, даденото разрешение на поставения процесуалноправен въпрос не противоречи на цитираните от касатора решения на ВКС, с оглед на което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос, дали неизпълнението на трудовите задължения е необходимо да бъдат установени с влязъл в сила акт по реда на съответния закон или е достатъчно да бъдат установени от работодателя, обуславя изхода на делото и правните изводи на въззивния съд, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че въпросът за наказателната или административно-наказателната отговорност на лице, което се разследва за извършено от него деяние не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение на същото лице от фактическа страна, когато нарушението е в хипотезата на чл.190, ал.1, т.4, предл. първо или чл.190, ал.1, т.7 КТ и е обусловило дисциплинарното уволнение на работника или служителя. Тази разлика спрямо вида отговорност, съдилищата следва да съобразяват, предвид изричното правило на чл.186 КТ, но решаващият въпрос е да се установи самото дисциплинарно нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие следва да бъде установено от обективна страна, както и авторството на лицето привлечено към дисциплинарна отговорност. Съгласно чл.186 КТ, дисциплинарната отговорност по КТ и наказателната, респ. административно-наказателната отговорност, възникват при различни предпоставки и се реализират независимо една от друга (в този смисъл решение № 967 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 258/2009 г. на III г.о и решение № 242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 932/2011 г., IV г.о.). В съответствие с тази практика на Върховния касационен съд, въззивният съд е приел за ирелевантно по делото дали е ангажирана административно-наказателната отговорност на ищеца по специалния закон, тъй като работодателят е изпълнил всички изисквания на закона, необходими при налагане на дисциплинарното наказание на работника или служителя – констатирал е нарушенията на трудовата дисциплина, поискал е писмени обяснения и с оглед тежестта на нарушенията е издал мотивирана заповед за уволнение, поради което иска за отмяна уволнението е неоснователен.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси, независимо че обуславят съдържанието на постановеното решение, не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правните норми във връзка с установяване на нарушенията, вида и тежестта на дисциплинарните наказания и изискванията за съразмерност при налагането им, не са неясни, непълни или противоречиви, което осигурява точното им прилагане, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал заплатените на адвокат Ринка Пашова от САК разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2017 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3748 от 29.05.2017 г. по в.гр.д. № 3276/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. Г. Ч., ЕГН [ЕГН] да заплати на Н.м.т.б. „Ц. Б. ІІІ“, чрез адвокат Р. Пашова от САК, разноски пред настоящата инстанция в размер на 800 (осемстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.