О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр.София, 30.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4348 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.04.2008г. по гр.д. № 552 / 2007г., с което Смолянски окръжен съд, като е отменил частично решение от 10.11.2005г. по гр.д. №154/2004г. на РС-Девин, е осъдил Д. Ш. Ш. да предаде на ПК “Д”-гр. Доспод 1/2идеална част от първи етаж от търговска сграда,заедно със съответната идеална част от дворното място съставляващо УПИ * в кв.31 по плана на с. К., като е отхвърлил иска до пълния му размер и е признал за установено, по отношение и на Община Д., че кооперацията е собственик на ревандикириания имот.
Жалбоподателят ПК “Д”-гр. Доспад поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Жалбоподателят Д. Ш. Ш. също поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и въпрос, който е от значение за точното прилагане на материалния закон и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
По жалбата на ПК “Д”.
С обжалваното решение съдът е осъдил Д. Ш. Ш. да предаде на ПК “Д”-гр. Доспод 1/2идеална част от първи етаж от търговска сграда, заедно със съответната идеална част от дворното място съставляващо УПИ * в кв.31 по плана на с. К., като е отхвърлил иска до пълния му размер и е признал за установено, по отношение и на Община Д., че кооперацията е собственик на ревандикириания имот. Съдът е изложил съображения, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.2, ал.3/редакция към 1996г./ на ЗОбС и тъй като кооперацията е доказала, че е построила със свои средства част от процесната сграда, съответствуваща на ? идеална част от първи етаж на същата, поради което тя станали нейна собственост както и съответната част от терена и за тази част е уважил и предявения ревандикационен иск, приемайки че Д. Ш. я владее без правно основание.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателят ПК “Д” поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществен материално правен въпрос, касаещ обема на придобитата от кооперацията собственост при условията на чл.2, ал.3 ЗОбС/редакция 1996г./и неговите последици, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС -основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Прилага решение от 27.09.2001г. по гр.д. №-2353/2000г. на ВКС и решение от 11.10.2002г. по гр.д. №1938/2001г.на ВКС.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос, касаещ обема на придобитата от кооперацията собственост при условията на чл.2, ал.3 ЗОбС, но то е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която дава тълкуване на разпоредбата в смисъл, че сградите и постройките с прилежащия терен, стават собственост на кооперативните организации, които са ги построили, като разпоредбата отдава специално значение на факта на построяването им от тези организации, като нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС има и реституционен характер. Въззивният съд в съответствие с практиката е приел, че кооперацията следва да докаже, че е построила със свои средства сгради или постройки върху държавна земя до влизане на действащата Конституция в сила, за да се ползва от разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС. Определящо значение има фактът на построяването на сградата, без да е необходимо предварително кооперацията да доказва придобиване на собствеността по някои от способите на ЗС. В този смисъл е и даденото разрешение в посочените от жалбоподателя решения на състави на ВКС, като собствеността се признава в обема, в който тя е придобита със средства на кооперацията.
По жалбата на Д. Ш.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателят поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществен материално правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото-основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице и соченоте в тази жалба основания за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото –чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В жалбата не са изложени сериозни аргументи за това как приетото от въззивния съд разрешение за, че кооперацията е собственик на идеална част от процесния имот, тъй като е доказала, че е построила със свои средства част от процесната сграда, съответствуваща на ? идеална част от първи етаж на същата, поради което тя станали нейна собственост както и съответната част от терена, влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитие на правото, при наличие на непротиворечива практика на ВКС даваща същото разрешение.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателят Д. Ш. поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществен материално правен въпрос, касаещ възможността да се придобие право на собственост върху сграда от лице, различно от собственика на терена, само при надлежно учредено право на строеж, в противоречие н практиката на ВКС. Представя решение по гр.д. №3036/2004г. и решение 1188/2001г. на ВКС. В същите е дадено тълкуване на материално правните разпоредби касаещи възможността да се установи придобиване право на собственост върху даден имот едва след като се проведе пълно доказване, а по отношение на придобиване собственост върху сграда в чужд имот само ако установи, че това е станало след надлежно учредено право на строеж. Така посочените решения на ВКС са неотносими към конкретния случай, тъй като определящо значение има фактът на построяването на сградата със средства на кооперацията, без да е необходимо предварително кооперацията да доказва придобиване на собствеността по някои от способите на ЗС.
Що се касае до довода на жалбоподателя Д. Ш. , че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 07.04.2008г. по гр.д. № 552 / 2007г. на Смолянски окръжен съд, по жалби на ПК “Д”-гр. Доспад и Д. Ш. Ш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: