О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 12.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 415 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3782/22.V.2008 г. на А. за следприватизационен контрол /по-нататък АСК/, подадена против решение № 38 на Бургаския апелативен съд, ГК, постановено на 15.ІV.2008 г. по т. д. № 209/07 г. Оплакванията на касатора АСК по отношение атакуваното въззивно решение са, че то страда от пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковите претенции на А. да бъдели уважени в пълния им предявен размер, ведно с присъждане на направените в трите инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, процесуалният представител на АСК изтъква, че с атакувания съдебен акт по съществото на облигационния спор въззивният съд се е произнесъл по един материалноправен въпрос: досежно наличието на обективна невъзможност /по смисъла на чл. 81 ЗЗД/ за изпълнение на инвестиционната програма по процесния приватизационен договор, основана на липсата на влезли в сила ЗРП, респ. ЧЗРП, независимо, че с поетото от купувача задължение за влагане на инвестиции не се е предвиждало застрояване в прилежащия ареал на приватизираните като обособени части от „С” АД два хотела – „Мак” и „О”. Съществеността на този материалноправен въпрос касаторът АСК свързва с това доколко едно предвидимо по своя характер събитие /неосъщественото изменение на ЗРП/ можело да се квалифицира като случайно, а оттам – и като освобождаващо ответника-купувач от отговорността му за неустойки, като в тази връзка А. намира, че разрешаването му е било в противоречие с практиката на ВКС /основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В подкрепа на тезата си АСК се позовава на решения на отделни състави на ВКС, както и на такива на ВС /до 1996 г./, както следва:
~ 1/ Р. № 789 от 7.І.2008 г. на ВКС, І-во т.о. по т.д. № 339/07 г.;
~ 2/ Р. № 1* от 8.VІІІ.1960 г. на ВС, І-во г.о. по гр.д. № 4811/60 г.;
~ 3/ Р. № 1* от 9.VІ.1959 г. на ВС, ІІ-ро г.о. и 4/ Р. № 2* от 19. Х.1972 г. на ВС, І-во г.о. по гр.д. № 1716/72 г.
Инвокирайки доводи за едновременното наличие и на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът се позовава на противоречива практика по въпроса дали липсата на съответен ЗРП освобождавала или не длъжника по приватизационен договор от отговорност за неизпълнение на инвест. програма, като сочи, че в решения на САС, а така също и на Добричкия ОС и на Бургаския ОС този въпрос е бил решен в отрицателен смисъл, докато в други две решения /съответно на Бургаския апелативен съд и на СГС/ разрешенията еднопосочно са били в аналогичен на процесната хипотеза положителен смисъл.
Ответниците по касация: А. А. В. от Бургас, „О” Е. – Бургас, както и „О” Е. – гр. Н., не са ангажирали становища нито по допустимостта, нито по основателността на жалбата, подадена от АСК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба на А. за следприватизационен контрол е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се поддържа досежно цитираните решения на съдилищата, различни по степен от ВКС, когато те не са представени с отметка, че са влезли в сила. Що се отнася до предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тя визира само задължителната за останалите съдилища в Републиката, органите на изпълнителната власт и местното самоуправление и всички издатели на адм. актове практика на ВС /до 1996 г./ при действието на ЗУТ, както и на последвалите отмяната му при действие на настоящата Конституция устройствени закони с идентичното заглавие ЗСВ, изразена в тълкувателните решения и постановления на ВКС. Към тази задължителна практика следва да се причисли и незадължителната такава на отделните състави от ГК и ТК на ВКС, но само по делата, разгледани по новия процесуален ред, съгласно действащия понастоящем ГПК (Обн. ДВ, бр. 59 20.VІІ.2007 г.). Ето защо, доколкото нито едно от 4-те цитирани решения на отделни състави на ВС и ВКС не представлява задължителната за останалите съдилища в Републиката съдебна практика, а всички те са били постановени при действието на ГПК /отм./, въдената от касатора АСК предпоставка, обосноваваща приложното поле на касационното обжалване в процесния случай, ще следва да бъде преквалифицирана вместо по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – по т. 2 от същия текст на новия процесуален закон. Съпоставката между 4 решения /цитирани на стр. 2 от изложението/, от една страна, с обжалваното решение на Бургаския апелативен съд – от друга, не разкрива обаче твърдяното от АСК противоречие. Напротив, дори и единственото меродавно решение /това на ВКС, ТК, І-во т.о. от 7.І.2008 г., защото е постановено при действието на ТЗ и отнасящата се до приватизацията специална нормативна уредба/, не може да се преценява в подкрепа на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото то е отменително, а не по съществото на спора. В заключение, не е налице „противоречиво решаван от съдилищата съществен материалноправен въпрос”, по който според касатора въззивната инстанция на свой ред да се е произнесла. Въпросът за обективната невъзможност на търговеца-длъжник по инвестиционната програма, залегнала в процесния приватизационен договор от 24.ІІ.1999 г., е бил решен от състава на Бургаския апелативен съд точно в контекста на поетото от продавача насрещно задължение по чл. 12.2: „да съдейства пред компетентните органи за своевременното реализиране на процедурата по одобряване на ЗРП на курортния комплекс „С”, както и на уговорката по чл. 22.2, че до влизане в сила на окончателния ЗРП на к.к. „Сл. бряг” мероприятията, заложени в инвестиционната програма на купувача да се осъществяват само „след изработено и процедирано по надлежния ред на частично застроително решение и на ЧЗРП”, съгласно действащият тогава ППЗТСУ. В крайна сметка обстоятелството, че се касае все до причини за неизпълнение на програмата за инвестиции, които по никакъв начин не може да се вменят във вина на длъжника, е видно и от санкционната клауза по чл. 22.1 от приватизационния договор, според която всичко построено в отклонение от строителните правила и норми по ТСУ, „дори и да е предвидено в инвестиционната програма, ще бъде обявено по надлежния ред за незаконно строителство”. Следователно неотносими към обосновката за приложното поле на касационното обжалване спрямо атакуваното от АСК въззивно решение, са онези разрешения в практиката на съдилищата, обективирани в случая в трите останали решения на ВС от 1959 г., 1960 г. и 1972 г., които вместо т.нар. правна невъзможност, визират случаи на физическата невъзможност за изпълнение.
С оглед всичко изложено се налага извод, че касационната жалба на АСК не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
`
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 15.ІV.2008 г., постановено по т. д. № 209/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 415 по описа за 2008 г.