ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
София, 17.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 742 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. в л.-София против решение № 154/16.07.2008 г. по гр.д. № 2090/2007 г. на Софийски АС, с което касаторът е осъден да заплати на И. С. И. от София сумата 27 374 лв. обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение по договор от 18.08.98 г., ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съществения материалноправен въпрос, кога настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорни задължения, както и кога вредите са били предвидими, е решен в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1. Цитирани са три решения на ОСГК.
Ответникът по касационната жалба е подал писмено становище, че жалбата е неоснователна и че цитираните съдебни решения са неприложими в конкретния случай. Претендира за разноски, но няма доказателства за заплатени такива по това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Решение № 128/29.12.82 г. по гр.д. № 104/82 г.,ОСГК на ВС се отнася за чл.206,ал.2 ГПК-отм. и няма връзка с обжалваното решение.
Решение № 61/25.04.95 г. по гр.д. № 810/94 г. на ОСГК приема, че за пряка последица от неизпълнение може да се говори само в случаите, когато вредата е в резултат на конкретния фактически състав, но не и когато са действали странични или допълнително обуславящи фактори за които длъжникът няма вина. Не може да бъде възприет довода на касатора, че в случая вредните последици са обусловени от странични фактори, тъй като неизпълнението се дължало на съдебно решение, постановено три години след договора за посредничество, по спор между учредители на право на строеж и продавача по предварителния договор. Същественото по делото е, че преди сключване на договора за посредничество има вписана искова молба за разваляне на договора за право на строеж, за което няма данни ищецът да е уведомен. С това касаторът не е изпълнил задължението си по чл.4,ал.2 на договора за посредничество при покупка от 18.08.98 г. да провери имота за евентуални тежести.
Решение № 62/1.06.65 г. по гр.д. № 36/65 г. на ОСГК приема, че при евикция повишената стойност на имота не е пряка и непосредствена последици от неизпълнението на задължението на продавача и не може да бъде предвидена при пораждане на задължението по смисъла на чл.82 ЗЗД. Тази разлика между покупната стойност на имота и повишената стойност на имота поради изменение на конюктурата не е предмет на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в
приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 154/16.07.2008 г. по гр.д. № 2090/2007 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: