ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
София, 24.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 931/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “ С. груп” Е. – гр. Б. и по насрещна касационна жалба на Р. А. З. – от гр. Б. срещу Решение № 24 от 1.ІV.2009 г. по гр.д. № 40/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение №231 от 28. ХІ.2008 г. по т.д. № 220/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което “С” Е. – гр. Б. е осъдено да заплати на Р. А. З. – от гр. Б. сумата 14 016 лв. – за неизвършена работа и незакупени материали по Договор за строителство от 30. ХІ.2005 г., със законната лихва от датата на исковата молба и сумата 2002 лв. – неустойка за забава, и тези искове са отхвърлени за разликата до предявените размери, както и искът за пропуснати ползи. Касационната жалба на “С” Е. – гр. Б. е срещу решението в частта, с която исковете са уважени, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението, и за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението в срок, се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина, като счита, че въззивният съд не се е съобразил с доказателствата, което е довело до неправилност и необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят обосновава довода, че забавянето на изпълнението, се дължи изключително на поведението на ищеца, излага и подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, и за нарушение на съдопроизводствените правила – възразява по направените неправилни изводи за извършените от ищеца плащания, за противоречиви мотиви на съда, за необсъдени твърдения на жалбоподателя, съдържащи се в жалбата, за неправилни изводи на двете съдебни инстанции, включително за закупени от ищеца материали и платени с негови средства СМР, и за причините за забавяне на строителството. Жалбоподателят счита, че от изложеното следва, че тези спорове се решават противоречиво от съдилищата, като правилното им решаване (в съответствие с трайната практика на ВКС), е от значение за точното прилагане на закона. Иска решението в обжалваната част да се отмени и да се постанови друго, с което да се оставят без уважение предявените искове или делото да се върне за ново разглеждане.
Ответникът по касационната жалба Р. А. З. – от гр. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което съответно са уважени и отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С изложеното от жалбоподателя, че разрешеният материалноправен въпрос е, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението в срок се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина, и с поддържаното въз основа на посочените грешки на съда, че “тези спорове” се решават противоречиво от съдилищата, и че правилното им решаване е от значение за точното прилагане на закона, не може да се приеме, че жалбоподателят е посочил релевантния правен въпрос, решен по делото. С оглед предявените искове съответно по чл. 265 ал. 1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД, разрешените по делото материалноправни въпроси са: налице ли са предпоставките на чл. 265 ал. 1 ЗЗД поръчващият да иска съответно намаление на възнаграждението и налице ли са условията на чл. 92 ЗЗД за присъждане на договорна неустойка. Изложеният от жалбоподателя въпрос, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението в срок, се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина, може да е важен с оглед основателността на възражението му, като изпълнител, но разрешаването на въпроса е обусловено от доказването на направеното възражение.
По разрешените от въззивния съд релевантни за делото правни въпроси жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, нито сочи съдебна практика в различен смисъл от този на въззивното решение. Твърдяното от жалбоподателя неправилно произнасяне от съда, касае приетата за установена фактическа обстановка по спора и направените правни изводи и развитите от жалбоподателя доводи, са доводи за неправилност и за необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, които не са основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване затова, че правилното решаване на посочените от жалбоподателя спорове, е от значение за точното прилагане на закона. По приложението на чл. 265 ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, които разпоредби са относими и към договора за строителство, като вид договор за изработка, има трайноустановена съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, каквото в случая не е налице.
По изложените съображения искането на ответника за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която исковете са уважени, на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, е неоснователно.
Съгласно чл. 287 ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба, поради което Върховният касационен съд не да излага съображения по насрещната касационна жалба на Р. А. З..
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 24 от 1.ІV.2009 г. по гр.д. № 40/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд в обжалваната от “С” Е. – гр. Б. част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: