3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1050
София, 13.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2926 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 39 от 09.05.2017 г. по гр.д. № 70/2017 година на Бургаски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Х. Г. Г. от [населено място] против П. на Р. Б. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че на 27.05.2009 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 203, ал.1 НК вр. с чл. 201 НК вр. с чл. 26, ал.1 НК за длъжностно присвояване в особено големи размери на стойност 265382 лева, представляващо особено тежък случай. По молба с правно основание чл. 368 НПК, подадена от ищеца през м. ноември 2014 г., Бургаски окръжен съд е предоставил на Бургаска окръжна прокуратура тримесечен срок да изпълни процесуалните си задължения по НПК. В определения срок е бил внесен обвинителен акт, по който с влязла в сила на 18.05.2016 г. присъда по н.о.х.д. № 93/2015 г. на Окръжен съд Бургас ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. След повдигане на обвинението ищецът е бил отстранен от изпълняваната работа като „главен митнически специалист” и не е могъл да заеме работата на шофьор при Л. Б., към която е бил насочен от Бюрото по труда, тъй като не е получил пропуск от Д. поради воденото срещу него наказателно производство. Разследването е било широко разгласено в медиите. В публикациите са били цитирани като източници както Агенция „Митници”, така и окръжна прокуратура, като името на ищеца е било свързвано с „крупна кражба” и извършвани митнически проверки и разследвания. Повдигнатото незаконно обвинение причинило на ищеца притеснения, стрес, тревога, уронване на авторитета и достойнството му в обществото, злепоставен е бил пред близки и приятели, засегнат е бил обичайният му начин на живот. При така установените факти е прието, че П. на Р. Б. следва да отговаря имуществено за вреди от незаконно наказателно преследване, за обезщетяване на които съдът е определил по справедливост обезщетение в размер на 12000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 50000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Бургаски апелативен съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 12000 лева е постъпила от П. на Р. Б.. Поддържа се, че в противоречие с т.3 и т.11 от ТР № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС, ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС съдът не е изложил мотиви за обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението, както и за причинната връзка между повдигнатото обвинение и претърпените от ищеца морални болки и страдания.
Ответникът по касационната жалба Х. Г. Г. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението. Съдът е съобразил, че повдигнатото обвинение е за престъпление, предвиждащо лишаване от свобода от десет до двадесет години; времетраенето на наказателното преследване извън разумния срок (над седем години); характера и интензитета на изживените безпричинно от ищеца морални страдания, както поради незаконното наказателно преследване, така и поради отражението му върху общественото доверие поради широкото му разгласяване в медиите; загубата на работа и професионален престиж; негативните отражения в личен и емоционален план, т.е. съобразени са всички обстоятелства, явяващи се в причинна връзка с негативните последици от наказателното преследване. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е изложил подробни мотиви за причинната връзка между предприетите срещу ищеца мерки по повод незаконното наказателно преследване и настъпилите неблагоприятни за него последици, поради което неоснователен се явява и доводът за противоречие между обжалвания съдебен акт и постановките на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 09.05.2017 г. по гр.д. № 70/2017 година на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: