ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1050
София, 25.09.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1527 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. П. от [населено място], З. К. И. от [населено място], и В. К. Р. от [населено място], чрез пълномощника им адв. В. Г. от АК-Бургас срещу решение № VІ-109 от 06.11.2014г., постановено по в.гр.д. №1523/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1260 от 16.06.2014г., постановено по гр.д. №5316/2012г. по описа на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателите осъдителни искове против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване без основание в периода от 29.11.2006г. до 27.11.2011г. на поземлен имот с идентификатор № 67800.54.75 по КККР на [населено място], представляващ изоставена орна земя с площ от 967 кв.м., в размер на общо 47760 лв.-главница, предявена като частичен иск от общо вземане за 350 000 лв. за трите ищци, от която главница претенцията на първата ищца е 23 800 лв., а на втората и третата- по 11940 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаването на исковата молба /28.11.2011г./ до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.М. С. от АК-Бургас. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено изцяло решение № 1260 от 16.06.2014г., постановено по гр.д. №5316/2012г. по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Л. П., З. К. И. и В. К. Р. срещу [фирма] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците парично обезщетение за лишаване от ползване на собствения им имот-реституирана по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, в която е изградено без разрешение съоръжение-пречиствателна станция, обслужваща къмпинг „К.”, собственост на ответното дружество, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, препращайки и към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е приел следното:
Ищците се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот съгласно решение №624 от 23.01.2001г. на ПК-С., ведно с приложената към него скица № К01404 от 19.07.2001г. на ПК-С., с което решение в качеството им на наследници на Л. Я. Л. им е възстановено по реда на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ правото на собственост в стари реални граници върху недвижим имот-поземлен имот с идентификатор № 67800.54.75 по КККР на [населено място], представляващ изоставена орна земя с площ от 967 кв.м., десета категория, находяща се в местността „Мапи”. Правото на ищците да възстановят собствеността си върху процесния имот е признато с решение №145 от 28.02.2000г. по гр.д.№1152/1999г., постановено по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ (приложено към гр.д.№2748/2001г. на БРС). Въз основа на това влязло в сила съдебно решение е издадено и посоченото решение №624 от 23.01.2001г. на ПК-С.. С оглед на заключенията на назначените и изслушани в първата инстанция съдебно-технически експертизи е прието за установено, че имотът представлява земеделска земя, находяща се в южната част на къмпинг „К.”, а върху 220 кв.м. от нея има изградена пречиствателна станция за биологична очистка, представляваща едноетажна сграда с метална конструкция и зидария от половин тухла, с метален покрив от ламарина и поставен подвижен фургон. За изграждането й има издадено разрешение за строеж въз основа на одобрени строителни книжа на името на ТК „Б.” [населено място]. Пречиствателната станция е изградена от последното дружество непосредствено след издаването на строителното разрешение през 1978г. и служи за пречистване на отпадните води от къмпингите „К.” и „С.”, като ползването й от тези къмпинги е безвъзмездно. Според експертните заключения, с оглед изградената в имота пречиствателна станция, цялата площ на имота попада в санитарно-охранителна зона и той не би могъл да се ползва за къмпинг.
За да отхвърли предявените искове, съдът е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционното решение №624 от 23.01.2001г. на Поземлената комисия-С. (с приложена към него скица), с което ищците се легитимират като собственици на процесния имот. В мотивите си съдът се е позовал на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, като е изходил от това, че собственическите права на ищците не са установени по съдебен ред и е налице оспорване на наличието на предпоставките за реституция, извършено от ответника. След анализ на реституционните разпоредби на чл.10б от ЗСПЗЗ в двете му хипотези, съдът е приел, че в случая изграждането на пречиствателна станция в процесния имот представлява проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с §1в от ПРЗ на ППЗСПЗЗ, което е пречка за законосъобразното възстановяване на собствеността върху целия имот, понеже целият имот попада в санитарно-охранителната зона на изграденото съоръжение. Счел е, че предназначението на имота като земеделска земя по смисъла на чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ е променено, поради което по реда на косвения контрол по чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ е приел, че с решението на ПК-С. незаконосъобразно е възстановена собствеността върху имота в полза на наследниците на Л. Л..Така е намерил, че не е налице първата от предпоставките за уважаването на иска по чл.59 ЗЗД, а именно-право на собственост в полза на ищците за исковия период, което е достатъчно основание исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като е безпредметно изследването на останалите предпоставки –дали ответникът ползва имота и дали се е обогатил за сметка на ищците. Предвид акцесорния й характер е отхвърлена и претенцията за присъждане на законна лихва. Съдът е счел за неоснователно твърдението на въззивниците /касатори в настоящото производство/, че спорът за собственост на процесния имот е разрешен между страните с влязло в сила решение на РС-Бургас по гр.д.№2748/2001г., поради което не може да се преразглежда въпросът за правото им на собственост. По посоченото дело първоначално са били съединени за разглеждане насрещни искове за собственост: положителен установителен от [фирма] против реституираните съсобственици и ревандикационен иск от последните срещу дружеството. В хода на производството ревандикационният иск е оттеглен и производството по него е прекратено, поради което не е налице формирана сила на пресъдено нещо по въпроса дали Е. Л. П., З. К. И. и В. К. Р. са собственици на процесния имот. Тъй като с посоченото решение на РС-Бургас е отхвърлен положителния установителен иск за собственост на [фирма] по съображения, че дружеството не е установило твърденията си за придобиване на правото на собственост по реда на приватизацията, то с оглед задължителната сила на това съдебно решение е несъмнено, че дружеството не е собственик на процесния имот, но това обстоятелство е ирелевантно за предмета на настоящото дело, доколкото ответната страна не твърди, че ползва имота като собствен, а изцяло отрича да владее или ползва имота и да получава доходи от него, с които да се е обогатила за сметка на ищците.
При така изложените фактически и правни изводи въззивният съд е приел, че процесният имот е възстановен незаконосъобразно на ищците, доколкото в него е имало реализирано мероприятие-процесната пречиствателна станция, изградена за обслужването на къмпинга, който понастоящем се стопанисва от ответника, което мероприятие препятства възстановяването на собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Ето защо ищците не установяват твърдяното от тях право на собственост върху процесния имот, което е предпоставка за уважаване на предявения от тях иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставя следните процесуалноправни въпроси:
1.Допустимо ли е и има ли правен интерес при разглеждане на преюдициален по отношение на предявените по делото искови претенции въпрос за собствеността на процесния недвижим имот, ответникът, чиито права на собственик на процесния имот са отречени с влязло в сила съдебно решение, да противопоставя възражение, че възстановеният имот не е собствен на ищеца по делото и че не са изпълнени материалноправните предпоставки за възстановяване на този имот по ЗСПЗЗ, още повече и когато тези възражения са били предявени в процеса, в който било отречено правото му на собственост върху имота; 2.Дължи ли съдът произнасяне по такова възражение и следва ли въз основа на това възражение да бъде проведен косвен съдебен контрол на административния акт, от който ищците черпят правата си.
Счита, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в следните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение №176 от 20.05.2010г. по гр.д.№452/2009г., І г.о.; решение №885 от 13.12.2010г. по гр.д.№1486/2009г., І г.о.; решение №26 от 12.06.2013г. по гр.д.№12/2011г., І г.о.; решение №36 от 28.02.2011г. по гр.д.№31/2010г., ІІ г.о.; решение №107 от 07.03.2012г. по гр.д.№120/2010г., І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК поради следните съображения:
Не е налице поддържаният довод за противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените към касационната жалба съдебни решения, в които са разрешени въпроси, неотносими към конкретния правен спор. Приложените решения касаят липсата на правен интерес за ответника по иск за собственост, основан на земеделска реституция, да оспори по реда на косвения контрол материалната законосъобразност на административния акт по реда на чл.17, ал.2 ГПК. В конкретния случай се касае не за спор за собственост, а въпросът за собствеността на ищците е преюдициален, доколкото е елемент от фактическия състав на претендираното от тях право на обезщетение за лишаване от ползването на собствен имот. В настоящото производство ответното дружество не претендира право на собственост върху процесния имот /то му е отречено с влязло в сила решение на РС-Бургас по гр.д.№2748/2001г./, а изцяло отрича правото на ищците да получат претендираното обезщетение за неоснователно обогатяване, включително преюдициалното по отношение на него право на собственост на ищците върху поземления имот, въвеждайки и възражение за материална незаконосъобразност на решението на ПК-С.. Поради това в тежест на последните е да установят всички елементи от фактическия състав на претендираното от тях право, включително и правото си на собственост върху имота.
За пълнота следва да се посочи, че въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, според която при наличие на възражение за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ (бившата ПК) или заместващо го решение на съд, съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение /решение № 407 от 13.07.2010г. по гр.д.№289/2009г. на ВКС, І г.о.; решение № 201 от 30.06.2010г. по гр.д.№ 79/2009г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 15 от 25.01.2011г. по гр.д.№1302/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и др./.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-109 от 06.11.2014г., постановено по в.гр.д. №1523/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.