4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1050
София, 26.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1575 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Г., против въззивното решение № 924 от 23 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 1565 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на решение № 1445 от 29 юли 2009 г. по същото въззивно гражданско дело за произнасяне по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не е преценил, че с подадената въззивна жалба касаторът е обжалвал решението на районния съд, което означава, че се обжалва в неговата цялост; касаторът в писмени бележки изрично е посочил, че иска допълване на решението с отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ; съдът е бил надлежно сезиран с жалба с подаването на въззивната жалба срещу основното решение, както и по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ; налице е правен абсурд – при неоснователност на исковете по т. 1 и 2 на посочения текст, се присъжда обезщетение по т. 3; исковете са в отношение на главен и акцесорни и съединяването им е кумулативно, а не евентуално; касаторът не е обжалвал решението за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като същото следва да се разглежда като едно цяло с основното такова; първоинстанционният съд освен това е бил сезиран с искане да се допълни решение, а не да се отстрани грешка; съдът не се е съобразил с изрично указание на ВКС, че следва да се произнесе по искане за допълване на въззивно решение. В допълнителна молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба, по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси: дали искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и исковете за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето на безработица са в съотношение на главен към акцесорни; полага ли се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволнението е признато за незаконосъобразно; решенето за поправка на явна фактическа грешка важи ли с обратна сила и представлява ли едно цяло с постановеното решение и необходимо ли е да се обжалва с отделна жалба; какво следва, когато съдът не се е съобразил с определение на ВКС, в което изрично е указано, че следва да се произнесе по искане за допълване на въззивното решение по заявеното от касатора. Решението е и в противоречие с действителната правна обстановка. К. не излага на кое от основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК претендира допускането на касационното обжалване, но от представената съдебна практика следва да се заключи, че се твърди противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът В. И. С., чрез процесуалния си представител адв. Н. П., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Във въззивното решение е прието, че молбата за допълване на решение № 1445 от 29 юли 2009 г. по гр.д. № 1565 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г. е неоснователна, защото съдът се е произнесъл по цялата претенция на въззивната жалба – липсва искане за отмяна на обезщетението по чл. 225 КТ и липсват и мотиви по тази претенция; претенцията не е упомената и в хода на въззивното производство, както и в депозираната писмена защита. Съдът е обвързан само от искания, за които е сезиран; след като решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка не е било обжалвано, то е влязло в сила и неоснователно е възражението, че за страната не съществува задължение да подаде въззивна жалба срещу него, защото разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК сочи друго и редът в случая е чрез подаване на въззивна жалба по чл. 258 ГПК, от който страната не се е възползвала; възражението, че съдът вместо с решение за допълване се е произнесъл с решение за поправка на очевидна фактическа грешка, е следвало да се посочи чрез обжалване на съответното решение.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по правния въпрос за характера на решението за поправка на очевидна фактическа греша, неговото действие и реда за обжалването му, тъй като този въпрос е съотносим към обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд. Касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид различните правни изводи, възприети от ВКС в решене № 141 по гр.д. № 415 за 2000 г. на петчленен състав на гражданската колегия на ВКС.
Останалите правни въпроси, макар значими по естеството си, не са обусловили конкретните правни разрешения на въззивния съд. Това е така, защото в атакуваното решение съдът не се е произнасял по вида и начина на съединяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК, нито по дължимостта на обезщетение по чл. 255, ал. 1 КТ при възприета от съда незаконност на уволнението. На последно място, въпросът за последиците от неспазване на указания на ВКС за допълване на въззивно решение, не е зададен по разрешения на въззивния съд, като същевременно не е обусловил, нито има значение за разрешаването на спора, тъй като въззивният съд се е произнесъл с допълнително решение именно в синхрон с указаното му, но е приел молбата за неоснователна.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер на 99,19 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 924 от 23 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 1565 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г.
УКАЗВА на касатора [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 99,19 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за заплащане на таксата делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: