Определение №1050 от 8.11.2010 по гр. дело №734/734 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1050

София,08.11.2010 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 734 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. М.,М. М. К.,П. М. П.,И. Р. М.,З. М. К.,П. В. Б.,Н. Б. Б. и А. К. Б. срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 11.02.2010г. по гр.д.№284/2009г. в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от тях срещу [фирма] иск за преустановяване неоснователните действия върху процесните земеделски земи,с които им пречи да упражняват правото на собственост върху същите е отхвърлен като неоснователен и по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд,постановено на 11.02.2010г. по гр.д.№284/2009г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което дружеството е осъдено да заплати обезщетение за лишаване от ползуване на земеделски земи.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от А. Б. М.,М. М. К.,П. М. П.,И. Р. М.,З. М. К.,П. В. Б.,Н. Б. Б. и А. К. Б. касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса дали всички факти по делото подлежат на доказване или само спорните факти от значение за решаване на делото и по въпроса могат ли да бъдат присъдени от въззивния съд разноски за цялото производство,ако в производството пред първоинстанционния съд не е било поискано присъждане на разноски, по които въпроси твърдят,че е налице противоречива практика на съдилищата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от [фирма] касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса има ли право да заличи вече допусната експертиза с мотив,че хонорарът на вещото лице не е внесен своевременно. Навежда и доводи,касаещи правилността на решението,които обаче не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване без да е посочен конкретен въпрос,който при постановяване на решението да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,при наличие на противоречива практика или обуславящ необходимост от произнасяне с цел постигане на точно и еднакво прилагане на закона и принос в развитието на правото.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявените срещу дружеството искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване са основателни в посочения в решението размер,въззивният съд е приел,че предявилите исковете лица са собственици на земеделски земи в землището на[населено място],като е налице признание от страна на дружеството,че през периода 2007-2008г. е ползувало част от тези земи,а и този факт е потвърден от заключението на в.л.И.,изготвено на база направени справки в счетоводството на [фирма],че земите са били обработвани през този период-засети със зърнено-житни култури като дружеството е прибирало реколтата. За периода 2004-2006г. е прието,че фактът на ползуване е установен от констатациите на в.л.И.,че имотите са били в кръга на стопанската дейност на дружеството и същото ги е обработвало,като е добивало реколта от тях след извършена справка в счетоводството на дружеството. Прието е,че дължимото обезщетение следва да бъде определено по посочен от в.л.И. вариант в таблица №6, тъй като е отчетена стойността на реализираната продукция, местоположението на земеделските земи и получените евросубсидии,като поисканата от дружеството допълнителна експертиза е заличена поради невнасяне на определения депозит.
Дружеството поддържа,че касационното обжалване по въпроса за правомощието на съда да заличи вече допусната експертиза при невнасяне на определения депозит следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1, т.3 ГПК,за да бъде дадено тълкуване от ВКС.
Настоящият състав приема,че разпоредбите на чл.75,76 и 77 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване-всяка страна предварително внася разноските по действията,които е поискала,като възможността страната да остане задължена да разноски по смисъла на чл.77 ГПК е относима само към хипотезата,при която съответното процесуално действие е следвало да бъде извършено по инициатива на съда /служебно допускане на експертиза/ и разноските не са били внесени. Не е налице противоречива практика по така поставения въпрос. Напротив преобладаващо в съдебната практика се приема,че при невнасяне на определения депозит допуснатата по искане на страната експертиза се заличава.
Въззивният съд е приел в обжалваното решение,че претенцията за преустановяване на действията,с които се пречи на ищците за упражняват правото си на собственост върху процесните земеделски земи е неоснователна,тъй като не е установено тези действия за са продължили и към датата на завеждане на исковата молба. Съдържащите се в експертното заключение констатации е прието,че имат характера на свидетелски показания и не могат да бъдат ценени.
В подкрепа на твърдението си за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали всички факти по делото подлежат на доказване или само спорните факти от значение за решаване на делото касаторите-физически лица сочат решение №4616/07.04.2009г. по адм.д.№12691/2008г. на ВАС,V отделение. Решенията на административните съдилища обаче съгласно изразеното в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС становище не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на ГПК.
Касаторите излагат и съображения,основани на правната природа на негаторния иск като средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние,което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота с оглед становището,изразено в решение №2177/29.09.1973г. по гр.д.№1598/1973г. на І ГО на ВС. По този въпрос обаче не е налице различие в становищата, изразени в обжалваното решение и соченото от касаторите решение на ВС- искът е отхвърлен поради недоказаност,а не по съображения,основани на правната му природа.
В обжалваното решение е прието,че на дружеството следва да бъдат присъдени разноски за цялото производство според изхода на правния спор, т.е. да му бъде присъдена такава част от разноските,която съответствува на отхвърлената част от предявените срещу него искове.
В подкрепа на твърдението за наличие на противоречива практика по въпроса могат ли да бъдат присъдени от въззивния съд разноски за цялото производство,ако в производството пред първоинстанционния съд не е било поискано присъждане на разноски касаторите сочат определение №298/30.05.2009г. по ч.гр.д.№297/2009г. на ВКС,І ГО,в което е прието,че за да бъдат присъдени разноски съгласно чл.80 ГПК страната следва комулативно да ги е поискала и да е представила списък на разноските най- късно до приключване на последното съдебно заседание. Ако не е сторила това,тя не може да обжалва решението в частта му за разноските.
Разгледаната в настоящия случай хипотеза обаче не е аналогична, тъй като се поставя въпроса дали с поведението си страната е станала причина разноските да й бъдат присъдени или не като включително са изложени съображения,че разноски не се дължат,тъй като не е налице хипотеза на уважаване на въззивната жалба. В настоящия случай обаче въззивната жалба на дружеството е уважена,което е обосновало и извода, че на същото следва да бъдат присъдени разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторите се позовават и на определение №54/06.02.2009г. по ч.гр.д.№42/2009г. на І ГО на ВКС,в което обаче предмет на обжалване пред въззивния съд е решението на първоинстанционния съд само в частта му за разноските,докато в настоящия случай решението е било обжалвано пред въззивния съд изцяло.
Не се установява да са налице предвидените в чл.280,ал.1 ГПК хипотези ,поради което настоящият състав приема,че постановеното от Габровския окръжен съд въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.02.2010г. по гр.д.№284/2009г. по описа на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top