О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1050
София, 10.08. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети август , две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 857 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. А. от с. Л., обл. Кърджали срещу въззивно решение № 642 от 11.12.2008 год. по гр.д. № 573/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Хасковския окръжен съд от 8.04.2008 г. по гр.д. № 76/2007 г., с което са отхвърлени предявените от Р. А. А. срещу П. на Р Б. искове по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 40 000 лв., от които 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” вр.чл.20, ал.2 НК и 30 000 лв. имуществени вреди, представляващи равностойността на 19.623 кг. сребърни бижута- предмет на престъплението, като неоснователни.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ правната квалификация на предявения иск, разрешен от съда в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба – П. на Република Б. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е свързан със задължението на съда да определи правната квалификация на заявеното с исковата молба спорно материално право, като прецени дали искът е с правно основание чл.1 ЗОДОВ или чл. 2 ЗОДОВ, с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства.
Предявените от жалбоподателя искове за осъждане на П. на РБ да заплати обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, причинени от несвоевременно изпълнение на задълженията на прокурори от Районна прокуратура, гр. С. довели до прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство, поради което не могъл да докаже своята невинност въззивният съд е квалифицирал по чл.2, т.2 ЗОДОВ. За да ги отхвърли като неоснователни съдът е приел, че жалбоподателя – ищец по исковете не е доказал наличието на неимуществени вреди в неговата правна сфера от действията на органите на прокуратурата, а по отношение на имуществените, че отнемането на сребърните бижута в полза на държавата, не е противоправно, а въз основа на влязъл в сила съдебен акт, поради което не е налице фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата. Изложил е съображения ,че дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, тъй като в неговите задължения е да определи сам правната квалификация. С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства, че вредите са причинени от органи на прокуратурата във връзка с повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление е приел, че дейността им не може да се квалифицира като административна, а същите са част от правозащитната система и за вреди от незаконни актове, действия или бездействия отговорността на държавата се ангажира не по чл.1, а по чл.2 ЗОДОВ.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос е относим към правното основание на предявения иск. Този въпрос е решен съобразно постоянната практика на ВКС, съгласно която правното основание на иска се въвежда от ищеца чрез фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, а не от посочената правна квалификация, която следва да се определи от съда. Като е приел, че първоинстанционния съд е разгледал претенцията на предявеното основание – иск за присъждане на обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на правозащитни органи, в който случай отговорността на държавата се ангажира по чл.2 ЗОДОВ, а не по чл.1 ЗОДОВ, тъй като дейността им не е административа, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата. Трайната съдебна практика, включително и представената безпротиворечиво приема, че актовете, действията и бездействията на правозащитните органи свързани с наказателното производство не съставляват административна дейност.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 642 от 11.12.2008 год. по гр.д. № 573/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, по касационната жалба на Р. А. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :