О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София,08.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 751 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. М. М. от[населено място],Р. община срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 30.12.2009г. по гр.д.№128/2009г. с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и делото е върнато за произнасяне по предявения иск от друг състав на съда.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правото да бъде предявен иск за установяване правото на собственост към момента на внасяне на имотите в ТКЗС по отношение на друго лице,което оспорва правата към онзи минал момент и по въпроса за необходимостта да бъдат обсъдени и анализирани всички доказателства по делото,доводите на страните и критично да се обсъди доказателствения материал като съдът се произнесе по всички въпроси,засягаши основателността на претенцията.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Е. С. И. изразява становище само по основателността на жалбата,но не и по наличието на сочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо ,въззивният съд е приел,че във въззивното производство е констатирано противоречие между обстоятелствената част на исковата молба,която сочи на иск по чл.108 ЗС и петитума на същата, който формулира претенциа по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Дадени са указания за отстраняване на тази нередовност и с молба №6401/19.12.2009г. ищецът е уточнил претенцията си в смисъл,че иска да бъде признато за установено,че е изключителен собственик на процесния имот като ответникът бъде осъден да му предаде владението. Прието е,че след като претенцията е с правно основание чл.108 ЗС,а първоинстанционният съд се е произнесъл по иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,то обжалваното решение се явява постановено по непредявен иск и поради това е недопустимо.
По въпроса за правото да бъде предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост към момента на внасяне на имотите в ТКЗС,т.е. за предпоставките,при наличието на които подобна претенция би била допустима,респ. за необходимостта от съответствие на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за фактите,породили правния спор, и съдържащото се в петитума искане,предприетите от въззивния съд действия съответствуват изцяло на указанията,дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС с оглед на обстоятелството,че в обстоятелствената част на исковата молба в настоящия случай не са изложени фактически твърдения за оспорване на правата към момента на образуване на ТКЗС-изрично се сочи в молбата от 28.09.2009г.,че нито ответникът,нито неговите наследодатели са заявили имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване,тъй като разрешаването на този въпрос съответствува на практиката на ВКС и не се обосновава наличие на обстоятелства,които по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК да сочат на необходимост от промяна в изразеното в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС становище.
Поставеният въпрос за необходимостта съдът да обсъди и анализира всички доказателства по делото,доводите на страните,критически да обсъди доказателствения материал и да се произнесе по всички въпроси, засягащи основателността на претенцията, не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като въззивният съд в конкретния случай е извършил преценка само да допустимостта на решението на първоинстанционния съд,с оглед на което не се е произнасял по основателността на предявения иск-прието е,че е разгледан иск,различен от предявения.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.12.2009г. по гр.д.№128/2009г. по описа на П. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: