O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София, 19.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1003 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1973/23.06.2009 година заявена от С. Т. П. , чрез процесуалния представител адв. П срещу въззивно Решение Nо 158 от 03.06.2009 год., по гр.възз.д. Nо 1286/2008 година на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 2255 от 29.09.2008 година по гр.д.Nо 1/2008 година на Разложкия районен съд по допускане делбата на УПИ –I, пл. Nо 336 от кв. 40 по плана на с. Г. и построените в него жилищна сграда и стопански постройки между страните по делото.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и при приложението на материалния закон-чл. 79 ал.2 ЗС , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с довода , че по въпроса за установяване основанията за прилагане на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС , е разрешен в противоречие трайно установената практика на ВС, илюстрирана с Решение Nо 404 по гр.д. Nо 1904/1994 година ВС- IV отд. и Решение Nо 734 от 12.06.2006 година по гр.д. Nо 1526/2005 година на ВКС-IV отд. .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Ц, чрез адв. И с който се поддържа , че с касационната жалба не може да се допусне до разглеждане , тъй като мотивите на обжалваното решение не са в противоречие с практиката на съдилищата по представените съдебни решения.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данъчна оценка на имотите от 4 088 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на С. П. е оставил в сила решението на първата инстанция по допускане на делбата на имот в с. Г. приемайки на базата на самостоятелни фактически и правни изводи , че съделителите Ц. В. , Н. Д. , И. Д. и Л. К. , като наследници на Я. Д. , а последните трима на покойния нейн син –Христо Д. , се легитимират като титуляри на правото на собственост на процесния имот , в обем общо на 2/6 идеални части, поради което са налице предпоставките на чл. 34 ЗС за допускане на делбата. Прието е , че С. П. е само съсобственик в имота , в обем на придобитите права по разпоредителната сделка от И. Д. по НА Nо 74/91 година и не е придобил имота изцяло в резултата на изтекла придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК .По цитираните решения на състави на ВС и ВКС , третиращи хипотези на владение на чужд недвижим имот,придобит от несобствник на основание/ валиден договор за прехвърляне право на собственост/, годно да го направи собственик, е видно , че ВС и ВКС безпротиворечиво прилагат нормата за придобиване на чужд имот на основание чл. 79 ал.1 ЗС, съобразявайки установените факти за упражняваната фактическа власт над целия имот и собственическите правомощия, демонстрирани чрез конкретни действия за процесния период от време. Доколкото основният спорен въпрос по делото е бил този, дали придобилият идеална част от процесния имот С. П. е упражнявал фактическата власт по начин, съобразно изискванията на чл. 79 ал.1 ЗС , то това е въпрос на факти и тяхната преценка по делото, а не на приложение на материалния закон, с оглед на което са визираните основания за допустимост по чл. 280 ал.1 ГПК. Разрешението , дадено с обжалваното решение е именно в тази насока, поради което и поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба Nо вх. Nо 1973/23.06.2009 година заявена от С. Т. П. , чрез процесуалния представител адв. П срещу въззивно Решение Nо 158 от 03.06.2009 год., по гр.възз.д. Nо 1286/2008 година на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 2255 от 29.09.2008 година по гр.д.Nо 1/2008 година на Разложкия районен съд по допускане делбата на УПИ –I, пл. Nо 336 от кв. 40 по плана на с. Г. и построените в него жилищна сграда и стопански постройки между страните по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :