О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София, 14.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 567 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 472 от 28.10.2008 година по гр.д. № 625/2007 година на Пловдивски апелативен съд е оставено в сила решение № 114 от 07.03.2007 г. по гр.д. № 80/2005 г. на Хасковски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предявен от Г. Д. М. от гр. Д. против О. Д. за сумата 15528 лева, съставляващи имуществени вреди и 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на Общинския съвет. В решението е прието, че ищецът е бил арендатор на павилион, съставляващ обособен обект на общинско предприятие в гр. Д. до 1995 г., който търговски обект е имал право да изкупи преференциално по реда на ЗППДОП. С поредица от незаконосъобразни действия и актове, отменени по съдебен ред, и незаконосъобразни действия, О. Д. го е отстранила от павилиона, лишавайки го от възможност да упражнява дейността си на едноличен търговец. Така с решение № 305 от 31.08.1994 г., отменено като незаконно с решение № 184 от 16.07.1996 г. по гр.д. № 1161/1995 г. на Хасковски окръжен съд, Общинския съвет е отказал да приеме предложението на ищеца за изкупуване на обекта по реда на чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОП; преписката е била върната от съда на О. за приемане на предложението на ищеца и откриване на процедура по приватизация, което не е било сторено, а на 27.11.1995 г. О. Д. чрез кмета и, упълномощен от Общинския съвет, е сключила договор за продажба на същия обект с ООД “Т”, който договор е бил обявен за нищожен с решение № 1* от 16.01.2004 г. по гр.д. № 271/2003 г. на Върховен касационен съд, след което, с договор от 23.06.2004 г. между община Д. и ищеца е бил сключен договор за изкупуване на обекта и ищецът въведен във владение на павилиона. Прието е, че за периода от отстраняването му от обекта през 1995 г. до предаване на владението през м. юни 2004 г., ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 15528 лева, съставляващи пропуснат доход, определен на база 30 % остатъчна печалба от внасяната арендна вноска преди отстраняването му, както и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, отразили се на психиката му, определени по справедливост в размер на 10000 лева. Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен до размер от 15000 лева, а за имуществени – до размер на 48600 лева, е постъпила от Г. Д. М. от гр. Д.. Поддържа се, че съдът не е изложил мотиви за начина на определяне размера на имуществените вреди и в нарушение на принципа на чл. 52 ЗЗД за справедливо обезвъзмездяване на вредите, е определил обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер.
Решението на въззивния съд, в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обжалвано от О. Д. . Поддържа се, че по въпросите, съществени за изхода на делото, а именно: дължи ли се обезщетение за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, когато актовете, съответно действията на органи и длъжностни лица на общинската администрация не са отменени по съответния ред и от кой момент е изискуемо вземането за вреди, решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС и постоянната практиката на съдилищата, обективирана и в решение № 907 от 02.10.2008 г. по гр.д. № 4149/2007 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* от 19.09.2005 г. по гр.д. № 1838/2003 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове, ако тези актове са отменени по съответния ред, а обезщетението за вреди от нищожен акт на администрацията става изискуемо от момента на издаването му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формираните в обжалвания съдебен акт изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по гр.д. № 3 от 2004 г. ОСГК на Върховния касационен съд и постоянната практика на съдилищата. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че претърпените от ищеца вреди са резултат от акт на Общинския съвет, чиято незаконност е установена по съдебен ред – актът, с които е отказано на ищеца да изкупи арендования от него павилион, както и от незаконни действия на администрацията, изразяващи се в недопускането му до обекта, след като същият търговския обект е бил продаден на друг субект – сделка, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. В съответствие с т. 4 от ТР № 3 по гр.д. № 3 /2004 г. ОСГК ВКС са и изводите относно началния момент на погасителната давност, който при незаконни действия на администрацията тече от момента на преустановяването им. Когато вредите са причинени при съвкупност от незаконни актове, последвани от незаконни действия, началният момент на давността е преустановяване на незаконните действия, в който смисъл са и крайните изводи, формирани в обжалвания съдебен акт – претърпените от ищеца вреди са резултат от незаконен акт и действия на администрацията, чиято незаконност следва от прогласяване нищожността на акта, послужил като основание за извършването им.
Неоснователна е и претенцията за допускане на касационно обжалване на съдебното решение в частта му, с която искът за вреди е отхвърлен за разликата до предявения му размер. Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, без да са налице оплаквания за наличие на противоречива практика относно начина, по който е определено обезщетението за вреди. Не са налице и основания за допускане на касация при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатите в изложението въпроси относно размера на имуществените и неимуществени вреди, които се определят съобразно доказателствата за настъпили щети в патримониума на ищеца и съобразно принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 472 от 28.10.2008 година по гр.д. № 625/2007 година на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: