О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София, 10.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 85 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Ч” Е. , с. Ч., Софийска област, чрез пълномощника си адв. Д от АК-София против решение № 657 от 03.11.2008 г., постановено по гр.д. № 530/2008 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 26 от 06.03.2008 г. по гр.д. № 184/2007 г. на П. районен съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от Т. Н. М. от с. Ч., Софийска област, срещу касатора, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, като е отменено извършеното със заповед № Ч* от 14.04.2007 г. на изпълнителния директор на “Ч” Е. дисциплинарно уволнение на Т. Н. М. от длъжността “подземен сондьор”, участък “Добив” в рудник “Ч”, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение за принудителна безработица в размер на 9349,62 лв., за периода от 14.04.2007 г. до 14.10.2007 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 249 от 02.03.1995 г. по гр.д. № 1548/1994 г., на ВКС, ІІІ г.о., решение № 341 от 26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1* от 18.12.2001 г. по гр.д. № 24/2001 г., ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят е извел материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно – в заповедта за дисциплинарно уволнение при условията на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, следва ли да бъдат посочвани предходните дисциплинарни провинения на работника.
Ответникът по касационната жалба Т. Н. М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд и на трайно установената съдебна практика. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе три съдебни решения. В изложението, приложено към касационната жалба, изведеният материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, е при дисциплинарно уволнение при условията на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, следва ли в заповедта за уволнение да бъдат посочвани предходните провинения на трудовата дисциплина, обуславящи извода за системност на същите.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е посочил, че атакуваната заповед за уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като същата не е мотивирана. В нея не са изложени другите дисциплинарни нарушения на работника, освен визираното нарушение на трудовата дисциплина в докладна записка № ЧМ 0615/12.04.2007 г. на П. К. – старши геолог проучване и сондиране, обусловили извода на работодателя за наличието на системност на нарушенията на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Изводът на съда е, че непосочването на тези дисциплинарни провинения на работника, прави заповедта за уволнение немотивирана, което е основание за нейната отмяна. Това е материалноправният въпрос, изведен правилно от жалбоподателя, по който се е произнесъл въззивния съд и същият е от значение за изхода на делото. Неправилно е обаче твърдението на жалбоподателя, че извода на съда противоречи на практиката на ВКС. В цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и приложени към него съдебни решения, изрично е посочено, че липсата на конкретизация на дисциплинарното нарушение в заповедта за уволнение, я прави незаконосъобразна, като издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. В настоящия случай уволнението е във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина, фактическият състав на която разпоредба предполага установяването на системност на провиненията на работника. Това предполага конкретизиране не само на последното нарушение на трудовата дисциплина, но и на предходните такива, за да може да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност на уволнителната заповед. Контролът съдържа установяването наличието на три или повече нарушения на трудовата дисциплина, кога са извършени, кога са констатирани, наложени ли са наказания, заличени ли са тези наказания по чл. 197 или чл. 198 КТ. След като предходните провинения обосновават извода на работодателя за системност в нарушението на трудовата дисциплина, те представляват задължителен реквизит на уволнителната заповед. С други думи, тяхното непосочване в заповедта за уволнение я прави немотивирана, както се е произнесъл въззивния съд и в който смисъл е и константната практика на ВКС.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 657 от 03.11.2008 г., постановено по гр.д. № 530/2008 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, по касационната жалба вх. № 3063/16.12.2008 г. на “Ч” Е. с. Ч., Софийска област, чрез адв. Д от АК София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: