3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 297/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1052
гр. София, 11.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 297 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Р. Б. П. и Е. Б. Шейкова обжалват решение от 25.05.2010 г. по гр. д. № 11868/09 г. на Софийски градски съд. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Жалба е постъпила и от М. Б. В. която твърди че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по касация [фирма] /в несъстоятелност/ [населено място] и трето лице помагач [фирма] [населено място] оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 16.07.2008 г. по гр. д. № 9827/05 г. на СРС, с което предявения от [фирма] срещу Р. П., Е. Шейкова и М. В. иск за собственост на 65.76 % ид. ч. от дворно място с площ 768.40 кв. м, имот пл. № 9 в кв. 506а по плана на [населено място], заедно с масивна постройка застроена на 717.40 кв. м. на два етажа, партер, галерия и мазе и е отменен нот. акт № 31/99 г. с който касаторите са признати за собственици на 65.76 % ид. ч. от имота.
Според съда, през 1930 г. било регистрирано акционерно дружество “М.” с капитал разпределен на 12 000 акции на приносител, всяка с номинал 1 000 лв. Учредители били “Софийска банка” с апортна вноска в размер на 10 854 000 лв., срещу която получила 10 854 акции. Останалите 1 146 бр. акции били получени от физическите лица, включително от Р. П. С. и И. Б.. През 1931 г. банката продала на акционерното дружество процесното дворно място заедно със сградата в него. Дружеството било национализирано по З. и през 1948 г. имотът бил вписан като собственост на Държавна книговезница “М.”. През 1951 г. имотът бил предоставен на Държавна печатница “Т. Д.”, в последствие на ДО “Българска полиграфия”, а от 1987 г. на ГП “Книгоразпространение”, чийто правоприемник била ДФ “С.”, вписана през 1990 г. съгласно Указ № 56. Към момента на вписването в търговския регистър ищецът придобил собствеността на държавното имущество въз основа на предоставеното му преди това право на стопанисване и управление с акт на орган по чл. 94 Н. /отм./. Според техническа експертиза, внесения като апорт имот бил идентичен с отчуждения и с процесния и съществувал до размерите в които е бил отчужден. При тези факти съдът приел че процесния имот бил одържавен на основание акт визиран в чл. 2 ал. 1 ЗВСОНИ и съществувал реално до размерите до който бил одържавен. Към момента на влизане в сила на закона бил държавна собственост. Единственият спорен въпрос бил кои са били акционери на [фирма] към датата на национализацията и кои лица са техни наследници. Съдът изложил доводи че нямало безспорни данни за наследниците на починалия през 1942 г. Р. П.. Представените удостоверения за наследници не били пълни и не съдържали данни за всички наследници, в тях се съдържали противоречиви факти, а и били издадени не въз основа на актовете по гражданско състояние, а въз основа на клетвени декларации от страна на ответниците. Освен това, тъй като акциите били на приносител и се прехвърлят с предаването им, не било установено кои наследници на Р. П. са били държатели на акции към 1947 г. и дали синът му Б. П., е бил акционер с 5 080 бр. акции, които представлявали 50 %, а не 65.76 % от всички акции. Пред въззивния съд били представени удостоверения за депозирани акции с които посочените в тях акционери да вземат участие в общото събрание, но те не представлявали доказателство че акциите са собственост на лицата които са ги депозирали, а само че им се дава възможност с тях да участвуват в общото събрание. Представен бил и списък на акционери към 1947 г., който обаче не представлявал официален документ, тъй като нямал автор и подпис на съставител. Не били представени доказателства за прекратяване на [фирма] и какъв дял са получили акционерите при осребряване на активите.
По жалбата на Р. П. и Е. Шейкова:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали записването в А. установява придобивно основание и към кой момент следва да се установи предаването на имота за стопанисване и управление, към кой момент следва да се състави акт по чл. 94 ал. 1 от Н. /отм./. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение по същия правен въпрос. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Обобщено, в решения № 1435 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 6544/07 г. на ВКС V ГО, № 1216 от 06.11.2008 г. по гр. д. № 5311/07 г. на ВКС ІІ ГО и № 1149 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 5034/07 г. на ВКС ІІ ГО са посочени елементите от фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Решенията са неотносими към спора, тъй като въззивният съд изрично е посочил, че разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ е неприложима в отношенията между страните, тъй като текстът е приет с ДВ бр. 51 от 24.06.1994 г., а ищецът е придобил право на собственост след преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество по силата на ПМС № 201 от 25.10.1993 г. В решение № 891 от 09.12.2008 г. по гр. д. № 2770/07 г. на ВКС IV ГО също е разгледана различна хипотеза, че счетоводното записване на земята като застроена е индиция най-вероятно да е била включена в имуществото на Е. по силата на акта за преобразуването му. Според решение № 99 от 01.02.2002 г. по гр. д. № 418/01 г. на ВКС IV ГО, когато се изследва въпросът дали лицата са имали качествата на акционери в национализираните частни индустриални и минни предприятия с оглед възстановяване собствеността в тяхно лице или в лицето на техните наследници, необходимо е да се изследват всички писмени доказателства, останали оттогава, а не само да се отчита формалното им фигуриране по балансите на предприятията или другите книжа, запазени от времето на национализацията. В. решение не противоречи на цитираното решение. В. съд е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, като е изложил съображения че с тях ответниците не доказват твърденията си че са единствени наследници на Р. П. и колко акции на приносител са притежавали към момента на одържавяване на акционерното дружество.
По жалбата на М. В.:
В изложението към жалбата са формулирани въпроси на кого е тежестта на доказване да установи размера на дялово участие в национализирано дружество към дата която е по-късна от тази, за която съществуват доказателства. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
В цитираното от касатора решение № 1163 от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1519/07 г. на ВКС ІІІ ГО, е разгледан иск за собственост по чл. 108 ЗС предявен от наследници на собственици на национализирано дружество. В решението съдът приел, че в тежест на ищцовата страна, а не на ответната е да установи по несъмнен начин по делото правата на наследодателите на ищците в капитала на индустриално предприятие към момента на влизане в сила З. /27.12.1947 г./, респ. към датата на вписването на прекратяването му в дружествения търговски регистър. Доказването на дял в капитала на дружеството към момент, предхождащ изискуемия по чл. 3 ал. 2 ЗВСОНИ е пречка за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСОНИ, императивно изискване за уважаване на предявения ревандикационен иск, като се има предвид, че липсва законова презумпция, според която ако е доказан дял в капитала към минал момент да се приеме, че е същият и към бъдещ момент. Аналогичен спор е разрешен и в решение № 1953 от 4.10.2005 г. по гр. д. № 1283/04 г. на ВКС ІV ГО. Тъй като в случая искът е предявен срещу наследници на акционерите, хипотезата е обратна на тази в цитираните решения, затова тежестта за доказване на факта какъв брой акции са притежавали наследодателите, е на ответниците. Доколкото ищецът е възразявал срещу тяхната активна материалноправна легитимация и е твърдял че е имало и други акционери, е доказал това свое възражение. Установил е, че освен Б. П., към 1947 г. Р. П. е имал и други наследници и че в [фирма] е имало и други акционери освен наследодателя на ответниците.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2010 г. по гр. д. № 11868/09 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: