О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
София, 13.10. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 626 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. М. чрез адв. И. П. М. от АК – С. срещу въззивно решение № 608/17.12.2009 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 842/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна А. Г. Н. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос – ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, то длъжен ли е кредиторът да развали договора, за да получи обратно даденото, е без значение за постановения резултат. Въззивният съд е приел, че не е установено каква част от договора е останала неизпълнена, съответно недоказана е и цената на неизвършената работа, съотнесена към договорената и изцяло платена глобална цена.
По същите причини и въпросът – ако само част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, последният има ли право да иска връщане на част от възнаграждението, което е платил и на какво основание, се явява без значение за постановеното от съда, предвид възприетото заключение, че претенцията е останала недоказана.
Съдът е приел, че изобщо липсват доказателства за стойността на неизпълнената част от договора, а не е повдигнат въпрос, който във връзка с това заключение на съда да е относим към допуснатите или недопуснати от съда доказателства и доказателствени средства, съответно към тяхната преценка или към релевантните обстоятелства според разпореденото в хипотезиса на приложимата материалноправна норма.
Освен това, не е доказано твърдението за противоречива съдебна практика – такава нито е цитирана, нито са приложени копия на влезли в сила съдебни решения, в които аналогични въпроси да са разгледани и разрешени обратно на възприетото в атакувания съдебен акт.
Липсва и обосновка за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране на уредените в чл. 280, ал. 1 ГПК нормата хипотези не е достатъчно.
Няма каквито и да са доводи за създадена съдебна практика и съответно нуждата й от промяна поради неточно тълкуване или нуждата й от осъвременяване поради изменения на законодателството и обществените условия. Не са развити съображения за допускане на касационното обжалване с оглед развитие на правото – че законите са непълни, неясни или противоречиви и нуждата да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Такива съображения не са изложени и по повдигнатия в изложението въпрос длъжен ли е бил съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Въпросът, освен това е принципно, а не конкретно зададен – за конкретните факти, настъпили в хода на процеса и от значение за делото. Така формулиран правният проблем, няма как да бъде преценен дали има значение за постановения от въззивния съд резултат.
В заключение касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 608/17.12.2009 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 842/2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: