ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..
София, 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1823 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Н. Б. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Д. от АК-Стара З., против въззивно решение № 207 от 05.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 280 по описа на Старозагорския окръжен съд за 2010 г., с което е отменено решение № 42 от 18.12.2010 г., постановено по гр.д. № 4017 по описа на Старозагорския районен съд за 2009 г. и са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ от А. Н. Б. срещу Второ основно училище „П. Р. С.“ [населено място]. Исковете са предявени и срещу Регионалния инспекторат по образованието [населено място].
Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК и тъй като е постановено TP № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК, пречката поради която е спряно производството е отстранена, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде възобновено за провеждане на производство по чл. 288 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Изведените от жалбоподателя правни въпроси от материално естество са за правното значение на недаването на предизвестие при уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ, както и относно законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – прекратяване на трудовия договор, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, когато в заповедта не е посочено какви конкретни качества липсват за ефективно изпълнение на трудовите задължения, а са посочени извършени дисциплинарни нарушения от служителя, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Представя съдебна практика, както следва: определение № 66 от 05.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3691/2008 г., IV г.о., определение № 94 от 21.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4089/2008 г., III г.о., постановени в производство по чл. 288 ГПК, решение № 713 от 04.07.1995 г. по гр.д. № 287/1995 г. на ВКС, III г.о., решение № 66 от 07.04.1997 г. по гр.д. № 131/1997 г. на ВКС, III г.о., решение № 31 от 23.01.2002 г. на ВКС, III г.о., решение № 1568 от 21.12.2004 г. по гр.д. № 2573/2002 г. на ВКС, III г.о., постановени по стария процесуален ред и решение № 573 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 5163/2008 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Представените определения по чл. 288 ГПК не представляват съдебна практика, предвид разрешението, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Представените съдебни решения на отделни състави на ВКС по стария процесуален ред обуславят основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а постановеното решение по реда на чл. 290 ГПК основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Второ основно училище „П. Р. С.“ [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. М. от АК-Стара З., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанията за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Регионален инспекторат по образованието [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е законосъобразно, тъй като е извършено с мотивирана писмена заповед от работодателя, съдържаща описание на липсващите на ищеца умения за ефективно изпълнение на възложената работа, което кореспондира на изброените в длъжностната му характеристика трудови функции. Приел е също така, че съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. Изведените от касатора материалноправни въпроси – за правното значение на недаването на предизвестие при уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ, както и относно законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – прекратяване на трудовия договор, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, когато в заповедта не е посочено какви конкретни качества липсват за ефективно изпълнение на трудовите задължения, а са посочени извършени дисциплинарни нарушения от служителя, са от значение за изхода на спора, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, а именно: решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1757/2009 г., IV г.о., решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., IV г.о. и решение № 253 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4122/2008 г.? IV г.о., в които е прието, че за изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изисквания към работника и да са установени негови задължения, като също така те може да се съдържат в длъжностната му характеристика, в която работодателят е посочил по-подробно задълженията му, както и качества, които той трябва да притежава. Липсата им обаче не означава, че на работника не са необходими никакви качества и той няма трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. В съответствие с тази задължителна съдебна практика, в случая въззивният съд е приел, че касаторът е работил по трудово правоотношение с ответното училище на длъжност „директор“ като в длъжностната му характеристика са включени задължения да планира организира, ръководи и отговаря за осъществяване на държавната политика в областта на образованието, учебно-възпитателния процес и цялостната административно-управленска и финансова дейност в училището, както и да познава и прилага законовите и подзаконови нормативни актове в системата на народната просвета и да организира, планира и контролира дейности, свързани с изпълнение на преките задължения, способност да работи в екип, да анализира, синтезира и да взема решения, каквито той в процеса на работа не е доказал, че притежава и поради тази трайна липса на умения за ефективно изпълнение на възложената му работа, с подробно мотивирана в тази насока заповед трудовото правоотношение с него е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В случая погрешно посочване на текстове на закона касаещи дисциплинарни нарушения, не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, както е сторил въззивният съд в обжалваното решение. Що се отнася до първия правен въпрос за правното значение на недаването на предизвестие при уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 873/2011 г., съгласно която прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно в случаите, при които работодателят е отправил до ищеца предизвестие, по силата на което трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на достигане на предизвестието до ищеца, както и когато работодателят изрично заяви, че дължи заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ -обезщетение за неспазено предизвестие, какъвто е настоящият случай. Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК във връзка с поставените правни въпроси, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 1823/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 05.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 280 по описа на Старозагорския окръжен съд за 2010 г., по касационна жалба с вх. № 18923 от 05.11.2010 г. на А. Н. Б. от [населено място].
ОСЪЖДА А. Н. Б. от [населено място] да заплати на Второ основно училище „П. Р. С.“ [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: